Решение № 7817 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Цановска срещу решение № 293 от 05.01.2026г., постановено по адм. дело № 6743/2025г. на Административен съд София - град. С обжалваното решение е обявена нищожността на резолюция на министъра на вътрешните работи „Не съм съгласен“ от 29.05.2025 г., обективирана върху заявление рег. № А-6696/22.05.2025 г. по регистъра на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ МВР, с което Б. Е. Х. моли да бъде преназначен на длъжност „началник на сектор“ „Борба с организирани престъпни мрежи и анализ“ при отдел „Европол“ на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ МВР. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано– касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на АССГ, относно компетентността на органа, положил подпис под оспорената резолюция с доводи, че този въпрос не е спорен между страните. Компетентността на министъра на вътрешните работи по подаденото заявление за преназначаване на служител в МВР произтича от чл.158, т.4 от ЗМВР. Твърди се и противоречие в мотивите на съдебното решение, както и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не дал възможност на ответника да ангажира доказателства за авторството на оспорената резолюция. Моли за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата на Б. Е. Х.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответника по касация – Б. Е. Х. в депозиран писмен отговор, чрез адв. Живков излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли оспореното решение като правилно да остане в сила и претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционния съд е сезиран с жалба от Б. Е. Х. срещу резолюция на министъра на вътрешните работи "Не съм съгласен" от 29.05.2025г., поставена върху заявление № А - 6696/22.05.2025г. за преназначаване на длъжност началник сектор „Борба с организирани престъпни мрежи и анализ" при отдел "Европол" на дирекция "Международно оперативно сътрудничество " - МВР. След преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че оспорената резолюция е издадена от некомпетентен административен орган, поради което е и налице основание за прогласяване на нищожността й по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК. До този извод, съдът е стигнал като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 АПК, поради непосочване наименованието на органа, който я издава и означаване на длъжността под положения подпис. Липсата на тези реквизити съдът приел за неспазване на формата на оспорения акт, доколкото е възпрепятствана преценката на съда компетентно ли е по материя, място и време лицето, което в действителност е издало акта. Решението е неправилно. Б. Х., заемащ длъжност началник сектор "Мисии на международни организации" при отдел "Интерпол и мисии в международни организации" на ДМОС - МВР е подал заявление рег. № А - 6696 от 22.05.2025г. до министъра на вътрешните работи, чрез директора на ДМОС - МВР, с което предвид предстоящо освобождаване на позиция в ДМОС е поискал да бъде преназначен на длъжност началник сектор "Борба с организирани престъпни мрежи и анализ" при отдел "Европол" на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" - МВР. На заявлението са поставени две резолюции "Не съм съгласен", както следва на 16.05.2025г.с положен подпис и печат на министерството на вътрешните работи и на 29.05.2025г. с положен подпис и печат на МВР. Двете резолюции не носят отбелязване на органа, който ги издава, както и означаване на длъжността на лицето, положило подписите. На гърба на заявлението е отбелязано, че длъжността, за която кандидатства лицето не е вакантна от началник отдел ПОЧР с дата 21.05.2025г. С жалба до АССГ Б. Х. е обжалвал административен акт за отказ за преназначаване, обективиран в резолюция на министъра на вътрешните работи "Не съм съгласен" от 29.05.2025г. върху цитираното по - горе заявление, както и резолюция от 16.05.2025г. "Не съм съгласен" на директора на дирекция ДМОС - МВР. С определение №30689 от 19.09.2025г. по адм. дело № 6743/2025г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на Х. против резолюция "Не съм съгласен" на директора на дирекция "МОС" - МВР от 16.05.2025г., обективирана върху заявлението за преназначаване с доводи, че посочената резолюция е акт по чл.21, ал.5 от АПК, част от производството по издаване на индивидуалния административен акт - резолюция на министъра на вътрешните работи "Не съм съгласен" от 29.05.2025г. Изводите на АССГ за нищожност на оспорената резолюция "Не съм съгласен" от 29.05.2025г. на министъра на вътрешните работи не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Заявлението на Х. е адресирано до компетентния да преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности орган по силата на чл.158, ал.1, т.4 ЗМВР - министър на вътрешните работи. С определение на съда този орган е конституиран като ответник в съдебното производство и посочен като издател на оспорената резолюция. Не е спорно, че резолюцията "Не съм съгласен" от 29.05.2025г. с положен подпис и печат на МВР не съдържа отбелязване на органа, който я издава и означаване на длъжността на лицето, положило подпис. След като по силата на чл.158, т.4 ЗМВР компетентен орган за произнасяне по заявлението за преназначаване на служител на ръководна длъжност в МВР е министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството и при липсата на спор между страните, жалбоподателя не оспорва авторството и подписът на издателя на резолюцията и жалбата е насочена именно срещу резолюция на министъра на вътрешните работи, не става ясно защо съдът приема, че е положена от некомпетентен орган. При постановяване на решението по делото в рамките на извършената проверка по чл.168 ,ал.1 АПК съдът стига до извод за неяснота на лицето, издало оспорената резолюция, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение №32414 от 03.10.2025г. по делото, съдът формално е разпределил доказателствената тежест между страните, като на основание чл.163, ал.3 вр. с чл.170, ал.1 АПК е указал на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. В изпълнение на цитираната от съда разпоредба на чл.163, ал.3 АПК, съдът обаче не е указал на ответника, необходимостта от събиране на доказателства за изясняване на правния спор, извън тези съдържащите се в административната преписка и в частност, относно компетентността на издателя на оспорената резолюция. Нарушена е и разпоредбата на чл.171, ал.5 АПК, съгласно която, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им дава указания, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. С допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е лишил ответника от възможността да упражни ефективно правото си на защита като представи доказателства, относно компетентността на органа и автор на резолюцията. Основателно е оплакването в касационната жалба за наличие на вътрешното противоречие между мотиви и диспозитив на оспореното решение. В мотивите съдът приема, че оспорената резолюцията е издадена от некомпетентен орган, поради липсата на яснота от кое лице е издадена и в противоречие с чл.59, ал.2, т.1 и т.8 АПК - не е посочено наименованието на органа, който я издава и означаване на неговата длъжност, а в диспозитива обявява нищожността на резолюция на министъра на вътрешните работи. След като в мотивите на решението за съдът безспорно е неясно лицето, издател на оспорената резолюция, то е неясно и по какви съображения в диспозитива на същото се обявява нищожност на резолюция министъра на вътрешните работи. Още повече, че в мотивите съдът приема, че е налице порок по см. на чл. 146, т. 1 от АПК – липса на компетентност, каквато министъра притежава с изрично предвидени в ЗМВР правомощия на орган по назначаване. Нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 АПК засяга формата на инвидиуалния административен акт. Въпросът е процесуален и следва да бъде предмет на изследване в първоинстанционното производство. Съдът следва да изпълни задължението си по чл. 163, ал. 3, чл. 171, ал. 5 АПК, вр. чл. 9, ал. 4 АПК да укаже на страните, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. От друга страна под резолюция „Не съм съгласен“ е положена дата 29.05.2025г. и подпис. Той е писмен знак, който свързва конкретно лице с текста на даден документ /изявление/ и поражда правни последици. Неяснотата относно лицето, положило подписа следва да бъде преодоляна в хода на съдебното дирене. Обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. При новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази, че незаконосъобразността на административен акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че санирането им е изключено, същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. В чл.146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Всяка некомпетентност на органа /предметна, териториална и по степен/ води до нищожност на акта. Хипотеза на недействителност е налице и когато порокът във формата е толкова съществен, че се приравнява на липса на волеизявление въобще. Като критерии за нищожност на административен акт поради материална незаконосъобразност в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно – административно нарушение и т.н. Невалиден би бил и административният акт, постановен при превратно упражняване на власт, ако преследваната с него цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт на нито един орган. Основание за нищожност се явява и наличието на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но само в изключителни случаи, когато това би довело до липсата на валидно формирана воля на издателя на акта. Посочената в съдебното решение практика на ВАС касае различни правни казуси и е изцяло неприложима. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение