Определение № 139 от 19.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 251/2025 г.

Производството е образувано по чл. 44 ал. 1 от НПК. С Определение № 110/13.03.2025 г. на съдията - докладчик по ч.н.д. № 144/2025г. по описа на Окръжен съд Сливен, производството е прекратено и делото изпратено във ВКС за произнасяне по компетентност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като обсъди данните по делото, установи следното: По молба от осъдената Д. П. И. за условно предсрочно освобождаване, подадена чрез адвокат К.А. от САК, постъпила на 08.01.2025 г. в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, първоначално в ОС Ловеч било образувано ч.н.д. № 35/2025 г.. Същото е било прекратено в открито съдебно заседание с протоколно определение и делото е изпратено на ОС Сливен. Съдията докладчик мотивирал решението си със съображения, че осъдената е с местоизтърпяване на наказанието в Затвора Сливен, а в Затвора Ловеч била приведена само с оглед провеждането на лечение. Образуваното в Окръжен съд Сливен ч.н.д. № 92/2025 г. също е прекратено с определение № 73/14.02.2025 г. като е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС, разрешен с определение № 101 от 25.02. 2025 г., с което прекратеното ч.н.д. № 92/2025г по описа на ОС Сливен е изпратено за разглеждане от Окръжен съд Ловеч. В съображенията си съставът на ВКС изрично е подчертал, че към момента на образуване на делото осъдената се е намирала в СБАЛЛС при Затвора Ловеч, което и е определило компетентният да разгледа молбата съд, а именно Окръжен съд Ловеч. Отбелязал е в допълнение, че и към момента на произнасянето от ВКС по спора за подсъдност осъдената все още е в Затвора Ловеч. С Разпореждане по новообразуваното в ОС Ловеч ч.н.д № 83 /2025 г. съдията - докладчик насрочил открито съдебно заседание за 11.03.2025 г. С оглед действията по призоваването на молителката, по делото постъпила справка от Н-к Затвора Ловеч за приключилото ѝ лечение и предстоящото конвоиране в Затвора Сливен, въз основа на която справка съдията – докладчик, с писмо изх. № 927 от 06.03.2025 г. изискал информация дали осъдената е постъпила в Затвора Сливен. Позовавайки се на получените от Началника на Затвора гр.Сливен данни, съгласно които осъдената И. е постъпила в Затвора Сливен на 05.03.2025 г., съдията - докладчик с разпореждане от 07.03.2025г прекратил производството по делото, като приел, че считано от 05.03.2025г местоизпълнението на наказанието на осъденото лице е именно Затвора Сливен, поради което и с оглед правилата на местната подсъдност, компетентен да разгледа искането се явявал ОС Сливен, на когото разпоредил да бъде изпратено делото. С цитираното по-горе определение от 13.03.2025 г., по ч.н.д. № 144/2025 г., по което е образувано и настоящото ч.н.д. № 251/2025 г. по описа на ВКС, производството по делото е прекратено от съдията докладчик от ОС Сливен, по съображения, че меродавният момент за определяне местоизпълнението на наказанието, което от своя страна определя компетентният да разгледа искането за УПО съд е моментът на образуване на делото по постъпилата от осъденото лице молба. Настоящият състав на ВКС споделя съображенията на съдията докладчик от ОС Сливен, като намира за нужно да посочи, че освен друго въпросът с компетентния съд вече е бил решен от друг състав на ВКС и единствената промяна, която е настъпила след изпращане на делото за разглеждане на ОС Ловеч е приключване на лечението в СБАЛЛС при Затвора Ловеч и конвоирането на осъдената до Затвора Сливен, където същата е постъпила на 05.03.2025 г. за доизтърпяване на наказанието. Нормата на чл.438 от НПК ясно идентифицира компетентният да разгледа молбата за условно предсрочно освобождаване съд, а именно съдът по местоизтърпяване на наказанието, преценен към момента на постъпване на молбата в съда и образуване на съдебното производство – в случая това е бил именно ОС Ловеч. Няма никакво основание да се счита, че всяка последваща промяна в местонахождението на осъденото лице за изтърпяване на наказанието има за последица промяна в компетентния да разгледа делото съд и влече след себе си промяна на подсъдността. Последното би довело, в случаите на необходимост от предприемане на последващо лечение в друго лечебно заведение или промяна в местоположението на осъденото лице в място за изтърпяване на наказание във връзка с участие в друго съдебно производство например, до абсурдна ситуация, препятстваща възможността за своевременно разглеждане на делото. ВКС вече е имал повод да се произнесе по този въпрос с цитираното и в определението, по повод на което е образувано настоящото производство Определение № 80/ 28.07. 2022 г. по ч. н. д. № 579/2022 г., на III н.о, което настоящият състав на ВКС споделя изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение