Определение № 508 от 17.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2750/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл.244 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу разпореждане от 17.05.2013г. по т.д. № 4668/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист срещу А за присъдените суми /главница и разноски/ в полза на частния жалбоподател с постановеното по делото въззивно решение № 814 / 26.04.2013г. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и въз основа на въззивното решение се издаде изпълнителен лист в негова полза срещу А. Позовава се на разпоредбите на чл.404, т.1 ГПК и чл.519 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист срещу А въз основа на постановеното въззивно решение, апелативният съд се е позовал на приложението на чл.243, ал.2 ГПК, доколкото молбата е насочена срещу бюджетно учреждение. Разпореждането е правилно. С решение № 814 / 26.04.2013г. по т.д.№ 4668/2012г. на Софийски апелативен съд, след отмяна на пърноинстанционното решение, А е осъдена да заплати на [фирма], сумата от 238 502,08 лева, представляваща уговорена в случай на забава на плащане на наемната цена лихва за забава по т.9.1 от договор за наем от 28.11.2007г., както и сумата от 25 270,20 лева- разноски за двете инстанции. Решението е обжалвано с касационна жалба и не е влязло в сила. Съгласно чл.243, ал.2 ГПК, срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Разпоредбата е специална по отношение на чл.404, т.1 ГПК, предвиждаща, че на принудително изпълнение, подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Хипотезата на чл.404, т.1 ГПК за предварително изпълнение на невлезлите в сила осъдителни въззивни решения не намира приложение в настоящия случай, с оглед забраната за предварително изпълнение на невлязло в сила решение по чл.243, ал.2 ГПК, постановено срещу бюджетно учреждение, каквато е осъдената А. Неприложима е и разпоредбата на чл.519 ГПК, установяваща специфичен начин на удовлетворяване на парични притезания срещу бюджетни учреждение след издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора-ищец. Предвид изложеното, разпореждането на Софийски апелативен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК