Определение № 50188 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4634/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6623 от 04.08.2022 г. от С. С. Т. - молител в производството по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС, II г. о., в която е инкорпорирано искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 118 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС, II г. о., в частта му за разноските. Ответникът по молбата В. В. В., представляван от адв. А. П., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение са оставени без уважение молбите на С. С. Т.: по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11 от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 4634/2021 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о., в частта му за разноските; по чл. 250 ГПК за допълване на решението, както и по чл. 251 ГПК за неговото тълкуване. Прието е, че доколкото съгласно представения с отговора на молбата договор за правна помощ ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 300 лв., заплатеното възнаграждение за отговор на всяко едно от съдържащите се в молбата искания е в размер по 100 лв. Тъй като в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката е осъдена да заплати на ответника по молбите по чл. 250 и чл. 251 ГПК сторените от него разноски за тези производства в размер на 200 лв. Доводите на молителката, че разноски в полза на ответната страна по молбите не е следвало да се присъждат, тъй като такива вече са присъдени с основното решение в производството по чл. 303 и сл. ГПК в размер на 800 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022 г., не са основателни. Тези разноски се отнасят за друго производство, а освен това не съществува законова пречка на страната да бъдат присъдени разноски по различни договори за правна защита и съдействие дори за едно и също производство. За производствата по чл. 250 и чл. 251 ГПК също се дължат разноски съгласно правилата по чл. 78 ГПК. По спор за допълване или тълкуване на съдебното решение, постановилият го съд се произнася с решение, което има съдържанието по чл. 236, ал. 1 ГПК, вкл. т. 6. Отговорността за разноски и тук се извежда от принципа за възмездяване на страната, спрямо която в случая са предприети неоснователни процесуални действия, принудили я да организира адвокатска защита срещу тях и да направи разноски за нея. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Както се посочи по-горе, в това производството не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на ответника по молбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,