Решение № 1271 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2006 г.

Решение № 1271 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски апелативен съд от 28.06.2006 г. по гр. д. № 2269/2004 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд от 29.09.2004 г. по гр. д. № 275/2003 г., с което "Х" Е., гр. С. е осъдено да заплати на Д. С. Д. от гр. С. сумата 12200 лева на основание чл. 49 ЗЗД, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на професионални заболявания: "силикоза трета степен" псевдотуморна форма, "хроничен бронхит", "белодробен емфизем" втора степен и "белодробно сърце", ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 1.02.1996 година до окончателното му заплащане. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от "Х" Е., гр. С. с изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че чл. 123 КТ е приложен неправилно спрямо последиците от трудово правоотношение, възникнало преди влизане в сила на Кодекса на труда от 1986 г.. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД - размерът на обезщетението е определен спрямо икономическите условия в страната към момента на присъждането му, без да е съобразено, че присъдените лихви от момента на увреждането компенсират неблагоприятните последици от забавата при изплащането му. Ответникът по касационната жалба Д. С. Д. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното: В решението на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1557/1989 г. на Софийски градски съд, ДСО "Х", гр. С. е осъдено да заплати на Д. С. Д. от гр. С. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 2800 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от професионални заболявания "силикоза трета степен" нодозна форма, субкомпенсирана, "хроничен бронхит", "белодробен емфизем" и "белодробно сърце" - заболявания, констатирани с експертно решение на ТЕЛК от 22.06.1984 г., за които му е била определена втора група инвалидност. С решение на ТЕЛК № 0* от 19.09.1995 г. е било констатирано усложнение на заболяванията, което съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се изразява в прогресия на заболяването "силикоза" от втори-трети на трети стадий, което е довело до усложнения на съпътстващите заболявания "хроничен бронхит", "белодробен емфизем" и "дихателна недостатъчност".Усложнението на заболяванията е довело до засилване на старите и проява на нови симптоми, изразяващи се в постоянен задух, кашлица, храчки, лесна уморяемост, отпадналост, сърцебиене, тежест в гърдите, увеличение на черния дроб, отоци по подбедрицата и зачестяване на възпалителните тласъци, като около четири- пет пъти годишно се констатира влошаването на здравословното състояние. При така установените факти, Софийски апелативен съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди, причинени от ексцес на професионални заболявания е основателен. Приел е, че Е. "Х", правоприемник на ДСО "Х" отговаря имуществено на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 123 КТ за настъпилите за работника вреди, поради което и изхождайки от характера и последиците от заболяванията е определил обезщетение в размер на 12200 лева, което е присъдил ведно със законната лихва от настъпване на усложненията на заболяванията - 1.02.1996 г. до окончателното му заплащане. Решението е правилно по същество, предвид формираният извод за основателност на предявения иск за обезщетение за вреди. Касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 123 КТ спрямо последиците от трудово правоотношение, възникнало преди влизане в сила на кодекса на труда от 1986 г. са основателни. Предвидената в КТ от 1986 г. солидарна отговорност по чл. 123 КТ намира приложение за фактически състави настъпили при действието на закона. Когато претендираните вреди са от ексцес на заболяване, настъпило преди 1.01.1987 г., имуществената отговорност се урежда съобразно разпоредбите на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД или отговорността за влошаване на здравословното състояние се подчинява на същия правен режим, при който е възникнала отговорността за първоначалното увреждане - ТР № 45 от 1990 г. ОСГК на Върховния съд. Предявеният иск е за вреди от влошаване на здравословното състояние поради усложнения на професионални заболявания, констатирани през 1984 г., поради което към процесното правоотношение не е приложима правната уредба на имуществената отговорност на работодателя, въведена с Кодекса на труда от 1986 г., а разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Обуславяйки извода си за пасивната материалноправна легитимация на ответника "Х" Е. на въведената с КТ от 1986 г. солидарна отговорност, въззивният съд е приложил неправилно чл. 123 КТ, без това обаче да се отрази на правилността на формирания краен извод за ангажиране на имуществената му отговорност. От представените по делото доказателства е установено, че заболяванията на ищеца Д. С. Д. са настъпили по време на работата му в ДСО "Х", осъдено с влязло в сила решение по гр. д. № 1557/1989 г. на Софийски градски съд да репарира неимуществените вреди от увреждането. Съгласно приложение № 2 към заповед № Р* от 14.05.1991 г. на Министъра на Строителството, архитектурата и благоустройството, задълженията на преобразуваното ДСО "Х" са били поети от ДФ "Х" София, чието вливане в "Х" Е. е регистрирано с решение от 1.12.2000 г. по ф. д. № 3799/1993 г., поради което ответникът по делото "Х" Е. отговаря имуществено за вредите от ексцес на професионално заболяване, настъпило през 1984 г. като правоприемник на прекратеното ДСО "Х". Неоснователно е и оплакването за неправилно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът следва да определи по справедливост общия размер на обезщетението към момента на постановяване на решението, изхождайки от всички претърпени вреди, в т.ч. и от забавата. Определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 12200 лева за вреди от усложнение на заболяването "силикоза трети стадий" и съпътстващите го заболявания "хроничен бронхит", "белодробен емфизем" и "дихателна недостатъчност", ведно с лихви за забава от 1996 г., съдът не е нарушил принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, предвид тежестта и характера на страданията, причинени от увреждането. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение