Решение № 3502 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2016 г.

Решение № 3502 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. К. В., гр. Б., ул. "А." ..№..., ет. ... срещу Решение № 1278 от 4.07.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело № 970/2016 г.

В. К. В. обжалва Решение № 1278 в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 31 от 29.02.2016 г. на органи по приходите в О. Б., в частта, с която за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 402,79 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 8 909,91 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - В. К. В., счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Съдът не е отчел, че по делото не са представени доказателства за компетентността на издалите ревизионния акт лица по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Неправилен счита и извода на съда за мотивираност на оспорения ревизионен акт. Излага подробно разбирането си за мотивираност на акта и сочи, че в акта лисва информация за всеки конкретен имот, за кой период какъв данък и лихва се дължи. Липсата на мотиви е попречило на съда да извърши ефективен контрол за законосъобразност, поради което е налице съществен недостатък на формата на акта.

Неправилни счита изводите на съда за законосъобразно определяне на данъчната основа със задна дата. Позовава се на чл. 14 ЗМДТ.

Счита обжалваното решение за необосновано - неправилно определената данъчна основа се доказва от представените по делото съобщения на данъчната администрация за размера на данъка и таксата. Ревизионният орган незаконосъобразно - чл. 14, ал. 1 и 3, чл. 17, ал. 2, чл. 19, ал. 3 ЗМДТ, определя нова основа и съответно нов размер на данъчните задължения. Счита, че производството по чл. 118 ДОПК не е средство за коригиране на пропуски и бездействие на администрацията.

Сочи, че съдът, в нарушение на процесуалните правила не е назначил служебно експертиза с цел проверка на законосъобразността на ревизионния акт в частта досежно определената нова данъчна основа.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно - да реши спора по същество като отмени ревизионния акт в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. Д., Адвокатска колегия, гр. Б..

1. Ответникът по касационната жалба - кметът на О. Б., счита същата за неоснователна. Сочи, че решението е правилно и обосновано, а в хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът сам е оттеглил искането си за допускане на съдебна експертиза.

Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Е. М..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, процесуално и материално законосъобразно. Възраженията на касатора са били наведени и пред първата инстанция и съдът е взел отношение по тях като доводите му са правилни.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. В периода 1.01.201 г. - 31.12.2014 г. В. К. В. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Б., ул. "А." №... - жилище на етаж ..., ателие № 2 на етаж ... и 100 кв. м. земя, търговски обект - нотариален акт № 19, том V, дело № 985 от 11.03.1998 г.; нотариален акт № 82, том 1, рег. № 805, дело № 71 от 26.03.2010 г.; договор за издръжка и гледане № 67, дело № 14806 от 10.12.1997 г.

1. На 28.02.1998 г., на 26.03.1998 г. и на 13.04.2010 г. г-жа Вишнякова подава за недвижимите имоти декларация по чл. 14 ЗМДТ, като за имотите са открити данъчни партиди. На 31.03.2010 г. данъчната партида за имот ателие № 2 на етаж ... и 10 кв. м. земя е закрита.

1. През 2010 г. - 2014 г. г-жа Вишнякова е получавала съобщения за размера на дължимия данък и такса за битови отпадъци и определените в съобщенията сума са заплатени в срок.

1. На 13.02.2014 г., със Заповед № 08-00-56, издадена на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 11, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите и чл. 12 ДОПК, директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в О. Б., оправомощава началника на отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" да изпълнява правомощията по възлагане и извършване на проверки и ревизии.

1. На 1.07.2014 г., със Заповед № 1681, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ във вр. с чл. 8, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 и 4 ДОПК, кметът на общината определя служителите на общинската администрация с права и задължения на орган по приходите. Под № 3 фигурират служителите от отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама".

1. На 2.12.2015 г., със Заповед № 31, издадена на основание чл. 112 и 113 ДОПК, началникът на отдел "Контрол и принудително събиране" в О. Б., възлага на органи по приходите - Ф. И. П. и В. Д. М., служители в отдел "Контрол и принудително събиране", извършването на данъчна ревизия на г-жа Вишнякова за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. за задълженията за данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такса за битови отпадъци. Срокът на ревизията е 22.01.2016 г. Заповедта е връчена лично на задълженото лице на 11.01.2016 г.

1. На 5.02.2016 г. органите по приходите, на които е възложена ревизията, представят ревизионен доклад.

1. На 24.02.2016 г. г-жа Вишнякова подава възражение срещу ревизионния доклад.

1. На 29.02.2016 г., началник отдел "Контрол и принудително събиране" и орган по приходите - Ф. И. П., издават Ревизионен акт № 31, с който определят задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци на г-жа Вишнякова за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. съответно 402,79 лв. и лихви - 185,16 лв. и 8 909,91 лв. и лихви - 4 111,49 лв.

1. На 14.04.2016 г. кметът на О. Б., с Решение № 94-01-8915 (3), потвърждава Ревизионен акт № 31.

1. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя съобщения за размера на таксата и данъка и платежни документи за периода 2010 г. - 2014 г.;

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган с оглед на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и представените от органа доказателства за оправомощаване.

Приема, че органът е спазил и исканата от чл. 120, ал. 1 ДОПК форма на акта и в хода на производството не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е надлежно мотивиран, в т. ч. и в решението на кмета на общината, което е в съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд. Мотивите дават възможност на жалбоподателя да организира защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност, тъй като съдържат подробно обяснение относно обекта на облагане, периода на облагане, фактическите и правни основания за промяна на облагането.

Съдът приема, че оспореният акт е в съответствие с материалния закон. Органът правилно е приел, че за недвижимия имот - търговски обект, собственост на г-жа Вишнякова, по вина на данъчната администрация неправилно е бил определен размера на данъка и таксата, поради неправилно приложен коефициент за жилищен имот. Факта, че за процесния период на жалбоподателя са изпращани съобщения за размера на данъка и таксата, които надлежно и в срок са заплащани, не води до извод за недължимост на данъка и таксата, определени с ревизионни акт. В случая, водещ е принципът на законност - чл. 60, ал. 2 от Конституцията и чл. 2 във вр. с чл. 1 ДОПК, както и принципът на обективност - чл. 3 ДОПК. След като общинската администрация е установила неправилно определен размер на данъка е била длъжна да предприеме действия за досъбиране на дължимия данък.

Съдът изрично сочи, че определянето на размера на данъка и таксата със съобщението по чл. 23 ЗМДТ не е с влязъл в сила акт, поради което няма пречка да бъде определен размер, различен от посочения в съобщенията. Неоснователно приема и позоваването на чл. 19, ал. 3 ЗМДТ, тъй като промяната не е през годината, а от 1.01.2010 г.

С оглед на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт в частта, с която на г-жа Вишнякова са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 402,79 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 8 909,91 лв., но приема за незаконосъобразен акта в частта, в която за тези задължения са начислени лихви за забава с оглед на чл. 175, ал. 1 ДОПК. Поради това съдът отменя акта в частта досежно лихвите и отхвърля жалбата в останалата част.

Изводът на съда в частта, с която жалбата е отхвърлена, е правилен.

V. По съществото на спора:

Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, порока. Излага конкретни доводи в подкрепа на всеки от твърдяните пороци.

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е назначил служебно съдебна експертиза за проверка на ревизионния акт в частта досежно определената данъчна основа на имота - търговски обект.

Доводът на касатора е неоснователен. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствата, събрани редовно в административното производство пред административния орган, имат сила и пред съда. Наред с това, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК тежестта на доказване съществуването на фактическите основания, на които се основава оспореният акта, е на органа. С оглед на така разпределената от законодателя тежест на доказване и доказателствата по делото съдът правилно е приел, че не са налице основания за служебно назначаване на съдебна експертиза, която да провери "законосъобразността на ревизионния акт" в частта досежно данъчната оценка. Преди всичко данъчната оценка се формира на базата на нормативно определени обективни критерии, коефициентите за които също са установени нормативно, т. е. съдът може и сам да провери правилността на приетото от органа.

С оглед на това, ако касаторът е считал, че определената данъчна оценка не съответства на законовите изисквания е имал възможността да поиска събирането на доказателства, които да докажат довода му. Видно от проведеното на 21.06.2016 г. съдебно заседание, на което касаторът е бил надлежно представляван, именно пълномощникът на касатора е направил отказ от доказателственото искане за допущане на съдебна експертиза. Това процесуално поведение на касатора крещящо противоречи на довода му за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради служебното неназначаване на съдебна експертиза.

Поради изложеното доводът на касатора за твърдяния порок - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е неоснователен.

1. По твърдението за необоснованост и за нарушение на материалния закон:

Доводите на касатора за тези два порока са изложени общо, поради което следва да бъдат разгледани едновременно.

Касаторът твърди, че съдът необосновано и в нарушение на закона приема, че оспореният акт не е нищожен поради липса на компетентност и липса на мотиви. Този довод е неоснователен.

Изключително прецизно съдът е установил компетентността на органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт. Проследена е цялата верига на оправомощаване и на възлагане на данъчна ревизия като надлежно е установено, че първо, началникът на отдел "Контрол и принудително събиране" е оправомощен от директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в общината да възлага данъчни ревизии в съответствие с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, второ, началникът на отдела е възложил данъчната ревизия на органи по приходите, определени за такива с нарочена заповед на кмета на общината в съответствие с чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗМДТ, трето, ревизионният акт е издаден от възложилия ревизията и ръководителя на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, и четвърто, по възражението срещу ревизионния акт се е произнесъл кметът на общината съгласно чл. 152, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ.

Видно от горното изводът на съда за компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт, е обоснован и съответен на материалния закон.

Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че оспореният акт не е нищожен поради липсата на фактически основания. Този довод на касатора също е неоснователен.

Преди всичко следва да се посочи, че липсата на фактически и правни основания не е порок на един административен акт, който води до неговата нищожност. Този порок, когато е налице, прави акта само унищожаем. В случая обаче, видно от доказателствата по делото, не е налице липса на мотиви на акта. Напротив. Видно от ревизионния доклад, ревизионния акт и потвърдителното решение органът подробно е изложил релевантните факти, подкрепил ги е с надлежни доказателства, направил е въз основа на тях обосновано фактически изводи и ги е подвел към правилната правна норма.

Органът ясно е посочил, че в хода на ревизията е установено неправилно определена данъчна оценка на имота - търговски обект, подробно е обяснено как е определена новата данъчна оценка и защо се налага нейното преизчисляване - неправилно приложен коефициент за местоположение за жилищен имот, какъвто процесният имот не е, вместо верният коефициент за нежилищен имот. Наред с това за всяка данъчна година надлежно е изчислен дължимия данък и такса като допълнително определените задължения са изрично посочени и обяснени. Така мотивиран оспореният акт дава възможност на касатора не само да разбере причината, наложила промяна в задължението му за данък и такса, но и да организира ефективно защитата си, както и на съда да извърши контрол за законосъобразност.

С оглед на това довода на касатора за необоснованост и неправилност на съдебното решение поради липса на мотиви на оспорения акт е неоснователен.

Касаторът твърди, че събраните по делото доказателства не кореспондират с оспорения акт. Основният довод на касатора е относно наличието на разлика между размера на данъка и таксата, посочени в съобщението по чл. 23 ЗМДТ, и това - определено в ревизионния акт. Както сочи и процесуалният представителна ответника в съдебно заседание по този въпрос няма спор между страните. Безспорно е, че е налице разлика между сочените в съобщението по чл. 23 ЗМДТ задължение и това, установено в ревизионния акт. Ако нямаше разлика нямаше да има основание за издаването на ревизионния акт. Но както обосновано приема и съдът съобщението по чл. 23 ЗМДТ не е влязъл в сила индивидуален административен акт и поради това посочената в него стойност на задължението може да бъде променена при установени несъответствия със законовите изисквания, разбира се, ако не е изтекъл срока по чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 2 ДОПК, което в случая не е налице.

Задължението за данък възниква по силата на правна норма - с осъществяването на визирания в праната норма фактически състав. Поради това, тогава, когато по една или друга причина задължението е неправилно установено в съобщението по чл. 23 ЗМДТ за органа съществува задължение да определи верния размер на данъка. В тази насока първоинстанционният съд е изложил точни и подробни, правилно обосновани мотиви за характера на задълженията и принципите, приложими за тяхното установяване, които касационният съд изцяло споделя и не счита за нужно да повтаря.

Неоснователен е и доводът на касатора за нарушение на чл. 19, ал. 3 ЗМДТ. Както сочи и съдът, в случая данъчната оценка не се променя в хода на данъчната година, а оценката за данъчната година е определена отново, в съответствие със законовите изисквания.

Несъответен на доказателствата по делото е и доводът на касатора, че за предприетата промяна на данъчната основа не е бил надлежно уведомен. Видно от доказателствата по делото на г-жа Вишнякова лично е връчен препис от заповедта за възлагане на данъчната ревизия, лично е получила ревизионния доклад и е подала възражение срещу него, лично е получила ревизионния акт и е подала възражение срещу него. Следователно, на всеки един етап от административното производство правата й са били надлежно спазени и правото й на защита не е нарушено.

Що се отнася до довода на касатора изложен в касационната жалба за точния размер на търговската площ на процесния имот и наличието на складова плащ, следва да се посочи, че първо, ако касаторът е считал, че органът неправилно е определил площта на процесния имот е имал възможност в хода на първоинстанционното производство да ангажира доказателства. Касационното производство не е средство за поправяне на пропуските на касатора да попълни делото с доказателства с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Второ, съгласно чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ под търговски обект се разбира магазин, а складовите помещения, ако част от площта на имота е такава, са неразривна част от магазина, тъй като го обслужват. Наред с това законът не борави с понятието "чиста търговска площ", а третира обекта като цяло с оглед на предназначението му.

Видно от изложеното доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 166, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди касатора да заплати на О. Б. - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, с оглед на доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 795,64 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд