Решение № 8470 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД срещу Решение № 29774 от 12.09.2025 г., постановено по адм. д. № 11043/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът Електроразпределение Север АД твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски за заплатената държавна такса. Ответникът – „Ритейл Велико Търново 2022“ АД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита че решението е съобразено с компетентността на КЕВР да издава оспорените предписания, като самият акт счита за правилно възприет като законосъобразен и обоснован. Претендира разноски. Ответникът КЕВР чрез процесуалния си представител в о.с.з.и писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при спазване на процесуалните изисквания за нейната допустимост, депозирана е от страна в съдебното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, като е представена в срока за оспорване. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД срещу Решение № Ж-766/01.10.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.13 г. КЕВР е дала на жалбоподателя следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението да предприеме действия по придобиване на съоръжения по Договор за присъединяване № ГО- 2045/09.10.2006 г. в частта им, определена съгласно мотивите на настоящото решение; 2. В срок от 1 месец от получаване на настоящото решение да издаде и предостави на „Ритейл Велико Търново 2022“ АД Договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД на обект на клиент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“, № 17, кв. 167, в УПИ LXXIII-5334, без да обвързва осъществяването на присъединяването с изпълнението на условия, които са извън обективните възможности на присъединяващото свой обект лице; 3. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 и 2 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че административното производство пред КЕВР е било образувано по жалба на „Ритейл Велико Търново 2022“ АД срещу действия на „Електроразпределение Север“ АД, свързани с присъединяването на търговски комплекс, находящ се в гр. Велико Търново, към електроразпределителната мрежа и по-конкретно отказ за провеждане на производството до край и обуславянето му от стоящи извън клиента взаимоотношения на Електроразпределение Север АД с трето лице. Първоинстанционният съд е установил, че първоначално през 2022 г. „ЦБА Пропърти Инвестмънт“ АД е подало до „Електроразпределение Север“ АД искане по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за проучване условията за присъединяване на посочения обект. В отговор на това искане електроразпределителното дружество е издало Становище за присъединяване с изх. № ПУПРОК-11451/08.12.2022 г., с което били определени необходимите технически условия и съоръжения за осъществяване на присъединяването. Сред предвидените мероприятия били изграждане на нов трафопост, кабелна канална система, кабелни линии средно напрежение и измервателни съоръжения. В раздел „Забележки“ на становището било включено и условие за прехвърляне в собственост на „Електроразпределение Север“ АД на присъединителни съоръжения, изградени по Договор за присъединяване № ГО-2045/09.10.2006 г. и сключените към него допълнителни споразумения. Впоследствие, въз основа на План за преобразуване от 19.01.2023 г., част от имуществото и инвестиционното намерение на „ЦБА Пропърти Инвестмънт“ АД били прехвърлени чрез отделяне на новоучредено дружество - „Ритейл Велико Търново 2022“ АД. В резултат на преобразуването последното придобило собствеността върху урегулирания поземлен имот, в който следвало да бъде реализиран инвестиционният проект, и продължило започнатата процедура по присъединяване. На 14.12.2023 г. „Ритейл Велико Търново 2022“ АД подало искане за сключване на договор за присъединяване, а на 23.02.2024 г. между него и „Електроразпределение Север“ АД е бил сключен договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. В договора отново като забележка било възпроизведено съдържанието от Предварителен договор за присъединяване/становище № ПУПРОК-11451/08.12.2022г., че присъединяването на обекта може да се осъществи след прехвърляне на присъединителните съоръжения по договора за присъединяване с „ЦБА Пропърти Инвестмънт“ АД №ГО-2045/09.10.2006г. и допълнителните му споразумения от 27.11.2008г. и от 15.04.2009г. По делото е установено още, че „Ритейл Велико Търново 2022“ АД многократно е възразявало срещу това условие, като е поддържало, че съоръженията по договора от 2006 г. не са негова собственост, а принадлежат на „ЦБА Пропърти Инвестмънт“ АД. Дружеството е изтъквало, че не е универсален правоприемник на последното и поради това не може да бъде задължено да прехвърля права върху имущество, което не притежава. В изпълнение на договора за присъединяване „Ритейл Велико Търново 2022“ АД е предприело действия по съгласуване на инвестиционни проекти и учредяване на необходимите сервитутни права, като през периода май – юни 2024 г. е подало съответните заявления пред електроразпределителното дружество. От своя страна „Електроразпределение Север“ АД е уведомявало дружеството, че процедурата по присъединяване ще продължи едва след финализиране на отношенията по Договор за присъединяване № ГО-2045/09.10.2006 г. и допълнителните споразумения към него, включително след прехвърляне на изградените по този договор съоръжения. По повод подадената до КЕВР жалба от „Ритейл Велико Търново 2022“ АД, комисията е изискала становище от „Електроразпределение Север“ АД. В отговора си операторът е посочило, че още през 2006 г. между него и „ЦБА Пропърти Инвестмънт“ АД е бил сключен договор за присъединяване на друг търговски комплекс, по силата на който били изградени съоръжения, предназначени да обслужват повече от един потребител. Според дружеството процедурата по този договор не била приключила, тъй като не било осъществено прехвърляне на присъединителните съоръжения в негова собственост. Поради това поддържало, че присъединяването на новия обект следва да бъде осъществено едва след уреждане на отношенията по договора от 2006 г. След анализ на събраните доказателства КЕВР е приела, че поставянето на присъединяването на обекта на „Ритейл Велико Търново 2022“ АД в зависимост от изпълнението на задължения на друго юридическо лице представлява нарушение на нормативната уредба в областта на енергетиката. С Решение № Ж-766/01.10.2024 г. комисията е дала задължителни указания на „Електроразпределение Север“ АД да предприеме действия по придобиване на съоръженията по договора от 2006 г., да издаде и предостави на „Ритейл Велико Търново 2022“ АД договор за присъединяване, без да обвързва изпълнението му с условия извън обективните възможности на клиента, както и да представи доказателства за изпълнение на указанията. С обжалваното пред касационната инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „Електроразпределение Север“ АД срещу решението на КЕВР, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е приел за установено, че „Ритейл Велико Търново 2022“ АД не е собственик на съоръженията по договора от 2006 г. и не може да бъде задължавано да извършва действия по тяхното прехвърляне, поради което поставянето на присъединяването в зависимост от изпълнението на подобно условие е незаконосъобразно. Поради това е потвърдил законосъобразността на Решение № Ж-766/01.10.2024 г. на КЕВР. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, по която всъщност липсва спор между страните в производството. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е подробно в тяхната взаимна връзка, отчел е и възраженията на всяка от страните и въз основа на това е направил правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил правилна преценка на относимите към спора доказателства, приети по делото като въз основа на тях е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Основният спор между страните в производството касае наличието на правна възможност процедурата по присъединяване на клиент да бъде обвързана от условия и хипотези зависещи от волята на трети лица. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел за обоснован и законосъобразен изводът на КЕВР, че посочената забележка в договора за присъединяване противоречи на Разпоредбата на чл.19 от НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи , действала при постановяване на спорното Решение. Принципно е вярно възражението на касатора, че съдържанието на договора за присъединяване посочено в чл.19 от Наредба №6 не е лимитативно посочено и допуска допълнителни уговорки между страните, но същите следва да касаят единствено и само отношенията между двете страни. Този извод следва както от разпоредбата на чл.19 ал.3 от Наредба №6, видно от която, дори в хипотезите на чл. 16а от същия нормативен акт, уреждаща присъединяване при предвидено разширение или реконструкция в електропреносната мрежа, където подобни, стоящи извън присъединяването на конкретния клиент условия, не променят двустранния характер на отношенията, така и от разпоредбата на чл.17 от Наредба №6 . Последната урежда предмета на договора, извън който страните не биха могли да излизат. Според ал. 1 на цитираната норма с договора за присъединяване се определят правата и задълженията на съответния мрежови оператор и на клиента, както и необходимите условия за присъединяване на обекта към съответната мрежа. Доколкото спорната „забележка“ от договора не урежда конкретни задължения за нито една от двете страни по договора, то същата безспорно е включена от оператора като „необходимо условие за присъединя ване“ по смисъла на посочената норма. Това обаче противоречи на закона, тъй като не касае техническо изискване. Няма спор, че под „необходимите условия“ по см. Чл.17, ал.1 от Наредбата се има предвид техническите условия. Този извод изхожда от съдържанието на Раздел II „Условия за присъединяване“ на същия нормативен акт. В него сред техническите условия за присъединяване липсват, такива касаещи неуредени имуществени отношения. Напротив, изрично бива предвидено в разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредба №6 , операторът на разпределителната мрежа да може при условията на чл. 117, ал. 8 ЗЕ да присъедини обект на клиент към съоръжение/уредба – собственост на трето лице, когато липсва техническа възможност за присъединяването му в искания срок. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти, ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията, като при непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката. Т.е. цитираната норма предоставя възможност за присъединяване на клиенти към чужди съоръжения, дори принудително по разпореждане на КЕВР, като тази възможност съществува изрично както за целите на „преобразуването“ така и на „преноса“ на електрическа енергия до други клиенти, с който предмет именно са свързани възраженията на оператора. Доколкото според ал.2 на същата норма договорът следва да е съобразен с техническите възможности на електрическата мрежа в района на обекта към датата на сключването му следва, че след като такъв договор е бил сключен, операторът е бил наясно с наличието на техническа възможност за присъединяване и липсата на основание за отказ по чл.3 и чл.11 от същата норма. В този смисъл правилен е извода на първоинстанционния съд, че съществуващите договорни отношения между трето лице, свързани със сключен договор за присъединяване на обект на потребител с "Електроразпределение Север" АД и касаещи прехвърляне собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване, са неотносими към конкретното направено искане за присъединяване. Наведените доводи на Електроразпределение Север АД в обратен смисъл, правилно не са били възприети. Неоснователно на последно място е и възражението на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е допуснал намеса на КЕВР в договорните отношения между равнопоставени страни, като си е позволил проверка на съдържанието и валидността на отделни клаузи. Ангажимента на КЕВР произтича директно от разпоредбата на чл.76, ал.4, т.8 ЗЕ, според която Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително чрез проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения. Т.е. КЕВР действително разполага с посочената компетентност. Що се отнася обаче до разпореждането на КЕВР, съдържащо се в т.1 от неговото оспорено решение, съдът счита, че доколкото, както бе казано и по-рано, се касае за отношения с трети страни, спорът свързан с придобиване на съоръженията по Договор за присъединяване №ГО-2045/09.10.2006г. изобщо не може да бъде иницииран от това трето лице - „Ритейл Велико Търново 2022“ АД, поради което КЕВР се е произнесла извън предмета на спора, с който е сезирана. Както Съдът е имал възможност да каже и друг път, подобни спорове между страните са с гражданскоправен характер, като според разпоредбата на §4, ал.3 ПЗР на Закона за енергетиката, при непостигане на съгласие за определяне на оценител в 60-дневен срок от получаване на покана за това от другата страна енергийното предприятие и/или собственикът на обектите имат право да отправят искане до председателя на КЕВР за определяне на независим оценител. Определеният по този ред оценител е задължителен за страните. Според ал.4 на същата норма енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. В конкретният случай обаче КЕВР не е била надлежно сезирана с подобно искане, поради което решението в тази му част следва да бъде отменено. Предвид изложеното следва да бъде заключено, че въз основа на правилна преценка на установените факти първоинстанционният съд е достигнал и до правилен и обоснован извод за неоснователност на депозираната жалба и законосъобразност на постановения от КЕВР административен акт по т.2 и т.3, но изводите на съда, свързани с произнасянето на съда по т.1 от оспореното решение са неправилни и по тази причина следва да бъде отменено в коментираната част, като бъде постановен акт по същество, с който бива отменено и оспореното решение на КЕВР в т.1. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания са частично налице, а изводите на първоинстанционния съд са обосновани, касателно т.2 и 3 от оспорения административен акт при надлежна преценка на относимите доказателства и при правилно тълкуване на приложимите правни норми от материалния закон. При този изход на спора искането на ответните страни за присъждане на разноски за настоящата инстанция по делото е основателно в размер на 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение за КЕВР и 336,67 евро в полза на „Ритейл Велико Търново 2022“ АД, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Двете страни следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на касатора 1/3 от държавната такса за касационно обжалване, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро