Решение № 148 от 11.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 614/2009 г.

Панагюрският районен съд е повдигнал спор за местната подсъдност на делото, което му изпратил за разглеждане Великопреславският районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище,че правият в спора за подсъдност е ПРС. Върховният касационен съд също намери, че делото е подсъдно на ВРС. Ако за подсъдността наистина „… се изхожда от обстоятелствената част на обвинението …” (чл.42, ал.1НПК), ще стане ясно, че в случая обвиняемите са обсебили по смисъла на чл.206 НК две пружинени легла и два автомобила, като не ги върнали на 14 февруари 2007 год. на кооперация в гр. С., предоставила им ги под наем за три месеца от 14 ноември 2006 год. Вярно е,че в обвинителния акт се твърди освен това, че подсъдимите се разпоредили с вещите още през декември 2006 год., първо с леглата – в Смядово, а с автомобилите – като ги придвижили най-напред до Панагюрище, и там ги предоставили на трето лице. Очевидно е обаче-с оглед използването на датата 14 февруари 2007 год., че за прокурора, изготвил обвинителния акт, съставомерни по чл.206 НК са не тези разпоредителни действия, а по-късното неотчитане на вещите към кооперацията, т.е. обвинението не е за действията на обвиняемите, а за бездействието им да се издължат по договора за наем. Ако ВРС беше преценил обвинението по този начин, той не би сметнал делото за подсъдно на ПРС – отговорността на деянието, осъществено като бездействие, възниква там, където би трябвало да бъде извършено дължимото действие (вж. повече в опр. 36/00-І, Сб., с.204). Ръководен от изложеното и съобразно чл.44, ал.1, във вр. с чл.36, ал.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение