Решение № 2019 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 659/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. К. Д., гражданин на Сирия, чрез адв. Б. Байрактаров, срещу Решение № 38565/20.11.2025 г. по адм. дело № 9904/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С процесното решение е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 4510 от 13.08.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС). Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява срещу изводите на съда, че липсват данни за преследване, включително наказания за отклонение от военна служба за чужденеца, тъй като за това има данни както в представената от лицето лична бежанска история, така и в представените доказателства и общодостъпни данни. Счита, че съдът е нарушил указанията на CEO от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело № С-285/12, като изисква друго доказателство за прилагане на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е игнорирал индивидуалната заплаха, произтичаща от принудителната мобилизация и преследването от SDF. В административната преписка е представена призовка, която поражда у кандидата страх от преследване от Сирийските демократични сили (SDF) - контролиращият района недържавен субект. Твърди, че съдът не е взел в предвид получената информация от МВнР, от която е видно, че е налице висока степен на риск и не е събрал, нито обсъдил новите писмени доказателства - официалната оценка на МВнР, докладите на SNHR и риска от мобилизация и преследване от SDF. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВАС при сходни казуси от 2025 г. по по адм. дело № 8227/2025 г. и адм. дело № 8270/2025 г., както и на решенията на СЕС и ЕСПЧ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Кръстева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. от 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производаството пред ДАБ при МС е образувано във връзка с последваща молба за закрила, подадена от кандидата. Като ново обстоятелство е представен документ, с който чужденеца е помолен да се яви в центъра за задължителна самозащита в Серикание, като в уведомлението е посочено, че в противен случай ще бъдат предприети действия срещу него и ще бъде преследван (превод л.119 от адм. дело). Този документ не е представен в оригинал. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение № 4510 от 13.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на М. К. Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В мотивите на атакуваното решение е прието, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на кандидата. В бежанската история по отношение на лицето не се установява да е било осъществено преследване, което попада в обхвата на нормата. В бежанската история е посочено, че мотив за напускане на страната е общата несигурност в нея заради войната. В нея не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не е бил заплашван и спрямо него не е било оказвано насилие. Съдът подробно е обсъдил представеният „документ за издирване от кюрдските сили“ и е посочил, че същият не е представен в оригинал, направен е извод, че същият съдържа вътрешни несъответствия и не може да бъде счетен за автентичен. Според съда дори да се приеме за достоверен, от актуалната справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ е видно, че след февруари 2025 г. Сирийските демократични сили (SDF) са интегрирани в националните структури на новото сирийско правителство, а наборната служба е премахната. Направен е извод, че твърденията за преследване поради отказ от участие в бойни действия са обективно неоснователни. Съдът е обсъдил подробно и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В действителност М. К. Д. не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини в Сирия. Не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по произход. Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като е анализирал всички представени доказателства в тази насока. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. АССГ правилно е приел, че административният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. Подробно е обсъдена бежанската му история, както и ситуацията в страната по произход. Противно на твърденията на касатора е направен и анализ на актуалната обстановка в страната, като са посочени не само източници изходящи от административния орган, но и общодостъпни такива, както и представените от процесуалния представител на кандидата. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочил, че е напуснал Сирия поради страх от войната, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, кандидатът изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е заплашван, арестуван или задържан. Според чужденеца с представеният „документ за издирване от кюрдските сили“, се цели отбиване на неговата военна служба, но видно от Приложение 1 към отговора на МВнР, представен от адв. Байрактаров (л.82 от делото) на въпроса му под № 8, е отговорено от МВнР, че „към настоящият момент, задължителната военна служба в Сирийската арабска република е отпаднала, като набирането на кадри се извършва на доброволен принцип срещу съответното заплащане“. Обстоятелството, че наборната служба е премахната, е обсъдена подробно и от АССГ, който е приел, че оплакването за преследване спрямо конкретното лице е неоснователно. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, както правилно е приел АССГ. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо М. К. Д. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази насока съдът е съобразил проведените две интервюта с чужденеца и установените противоречия в тях, както и информация от международно признати източници, включително ACLED (Armed Conflict Location & Event Data Project) и EUAA, МВнР. Направен е извод, че въпреки, че МВнР е запазило високо ниво на препоръка за сигурност при пътуване (ниво 5), има консултативен характер и не може да обвързва органа при преценка на индивидуална молба за международна закрила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е съобразено от АССГ постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07. Макар изрично да не е посочено, съдът е изложил мотиви относно несъществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя; обосновал е защо в конкретния случай съществуването на такива заплахи не попада в изключението да се счита за установено, само поради наличието на въоръжен конфликт в региона. След като е обсъдил обстановката в Сирия, съдът е приел, че протичащия въоръжен конфликт не се характеризира с безогледно насилие, а доколкото има военни действия те са с ограничен периметър. Споделя се приетото от съда, че въоръжения конфликт не е достигнал до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Същият изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е заплашван, арестуван или задържан в Сирия. Същевременно, съгласно приетите в първоинстанционното производство доказателства и представените пред настоящата инстанция справки за актуалната обстановка в Сирия, ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т.ч. срещу цивилни лица, но не са установени данни за наличие на безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата независимо от липсата на доказателства за лично засягане. Следователно, правилен е изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. До различен извод не водят и представените пред касационна инстанция доказателства от ДАНС, МВнР, месечен доклад от SNHR и др. Посоченото ниво на риск 5, в отговор по постъпило заявление от 15.10.2025 г. за достъп до обществена информация от ДАНС, касае извършена преценка за други нужди, при различни критерии. Нивото на риск, видно от обяснението в приложените доказателства се определя при преценка не само на възникнали военни конфликти и обществено-политическите отношения, но се държи сметка и за санитарните и климатични особености, честотата на проявяване на природни процеси и катаклизми. Дължимата от административния орган проверка при произнасяне по направено искане за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут се извършва по реда на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. За нуждите на административното производство, както и пред съда са представени справки за актуалното състояние в Сирия. Изнесените данни за опасност и наличие на военни конфликти, високо ниво на престъпност и извършването на отвличания и убийства не се различават от тези представени от пред настоящата инстанция /справки и доклади/. Въпреки това, при наличието на тази тежка обстановка следва да бъде направена проверка относно това дали са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на М. Д. К.. Такава преценка от компетентния орган е извършена, както правилно е приел и административния съд при постановяване на атакуваното решение. От лицето по време на интервюто е посочено, че макар селото му да е под контрола на кюрдските сили, той не е бил преследван, арестуван или осъждан във връзка с етническата си принадлежност, изповядваната вяра. Не е ставал свидетел на сражения и не е виждал убити хора. В последствие е дал информация за това, че е станал свидетел на "жестоката война", че е призоваван за военна служба и се страхува да се върне в родината си. Твърденията на лицето, както и доказателствата събрани по делото са обсъдени от решаващия състав на АССГ и е извършена дължимата преценка, като за крайните си изводи съдът се е обосновал подробно. Споделят се мотивите на решението,че към настоящия момент в провинция Хасака не се наблюдава безогледно насилие с такава степен на интензитет, че всяко цивилно лице да е изложено на реална опасност за живота или личната си сигурност, само поради пребиваването си там. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа „non refoulement“ - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВАС при сходни казуси от 2025 г. по по адм. дело № 8227/2025 г. и адм. дело № 8270/2025 г. настоящият състав намира, че тези решения касаят различна фактическа обстановка и не създават задължителна съдебна практика. По гореизложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,