Определение № 2843 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1802/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от М. Г. К., чрез процесуален представител адв. К. Караниколов, и е против определение № 1279 от 13 ноември 2024 г., постановено по адм. д. № 209/2024 г. по описа на Административен съд Силистра. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 66, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, е оставена без уважение молбата на М. Г. К. за възстановяване на срок за обжалване на заповед № 133 от 13 март 2024 г. на кмета на Община Ситово, като неоснователна и са присъдени разноски в полза на Община Ситово. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови акта си съдът е приел, че К. не е доказал, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, съобразно изискванията на чл. 64, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Изложени са обосновани и убедителни мотиви. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. В атакуваното определение са намерили отговор и доводите от настоящата частна жалба, които тази инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящия акт. Не са представени нови доказателства, нито са наведени нови доводи. Фактическият състав на чл. 64, ал. 2 ГПК предвижда като условие за възстановяване на пропуснатия срок за извършване на определено процесуално действие наличието на "особени непредвидими обстоятелства", т. е. на такива, които страната и при полагане на обичайните дължими действия от нейна страна, не е могла да преодолее и които са я лишили от възможността да извърши съответното процесуално действие в срок. В разглеждания случай тази хипотеза на закона не е установена. По делото няма каквито и да е доказателства за това, че жалбоподателят е обективно възпрепятстван в периода от 14 март 2024 г. до 27 март 2024 г. вкл. да реализира правата си своевременно. Факт е, че представените доказателства – амбулаторен лист, експертно решение и епикриза са издадени в предходен спрямо правно – значимия период, а именно през 2017 г., 2022 г. и 2023 г., на 8.05.2014 г., и същите не следва да бъдат приемани като доказателство за особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее. Неоснователно е и възражението на частният жалбоподател, че съдът неправилно е присъдил на ответната страна разноски, в това число и претендирания от същата размер. Съгласно чл.67 ГПК всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя и точно това е направил съдът, присъждайки разноски в полза на Община Ситово. Същите са в доказан размер от 600 лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 12 септември 2024 г. и фактура № 2702/12 септември 2024 г. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд Силистра е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав