Определение № 40 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 280/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) против определение № 260138 от 9.11.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 449 по описа за 2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията срещу определение №561 от 17.07.2020 г. по г.д. № 289 по описа за 2019 г. на Добричкия окръжен съд за спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. на СГС. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като актът, с който се спира производството подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, а освен това запитването е отправено по друго дело. Моли това определение да бъде отменено и да се върне делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена срещу определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение за спиране на производството по делото поради отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от друг национален съд, което има значение за висящото производство. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението по чл.631 ГПК във връзка с чл. 633 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС е необжалваемо, тъй като посочените разпоредби са специални по отношение на общия ред за спиране, предвидени в чл. 229, ал. 1 ГПК и затова ТР № 8 от 07.05.2014 г. по т.д. № 8/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо в случая. Този извод съответства на изричната разпоредба на чл.631, ал.1, изречение второ от ГПК. С тази разпоредба оспорваното определение е изключено от инстанционен контрол, макар да е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС, цитирана от въззивния съд в обжалваното определение, както и определения № 320 от 23.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2622/2020 г. на IV ГО, № 262 от 11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на I ТО, № 341 от 14.09.2020 г. по ч. т. д. № 1063/2020 г. на II ТО, № 440 от 14.10.2019 г. по ч.т.д. № 2001/2019 г. на ВКС и др. За необжалваемостта на определението е без значение дали вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка, или запитването е от съда по висящото гражданско дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение