Определение № 113 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5026/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 и чл.247 ГПК. Образувано е по молби на страните за допълване на постановеното определение по делото по делото с присъждане на разноски м полза на жалбоподателката в касационното производство, както и за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение по молба, подадена от ответника по частната касационна жалба. Молбите са процесуално допустими. По молбата с правно основание чл.248 ГПК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от частния жалбоподател. В производството пред въззивната и касационната инстанция са представени доказателства за извършени разноски от страната в размер на 231,02 лева, като не следва да се признаят за разноски, посоченото адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 600 лева, доколкото липсват доказателства за неговото реално заплащане. В договора за правна помощ е записано, че е договорено възнаграждение в размер на 600 лева при подписване на договора, но не и че сумата е заплатена от страната на пълномощника, което е основание да се приеме, че липсват доказателства за плащането. Съразмерно с уважената част от касационната жалба и частната въззивнна жалба, следва да се присъди сумата от 138,60 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. По молбата с правно основание чл.247 ГПК. Действително, в заглавната част на определението е допусната фактическа грешка, като годината на постановяването на определението и на закритото съдебно заседание е сгрешена, като вместо „2017 г.”, респ. „две хиляди и седемнадесета година”, следва да се чете „2018 г.” и две хиляди и осемнадесета година”. Водим от горното, състав на ВКС