Определение № 27 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6360/2014 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 15334/17.09.2014 год. на „П., рехабилитация и отдих”(„ПРО”),ЕАД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], ул.”172” № 11, представлявано от Х. Г. Р.-прокурист, подадена чрез юрисконсулт М. А. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на определение № 214/явно се има предвид № 243/ от 30.07.2014 год. по ч.гр.дело № 214/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.05.2014 год., постановено по гр.дело № 973/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането им за привличане на Национален осигурителен институт като трето лице-помагач на ответника по спора. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото тъй като съдия И. С. е постановила първоинстанционното определение и в нарушение на чл.22, ал.2 във връзка с чл.22, ал.1, т.5 ГПК е участвувала и в състава на въззивния съд по посоченото определение, чиято отмяна като незаконосъобразно и неправилно се претендира. От ответника по молбата за отмяна [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Д. Д. Д. чрез процесуалния представител адвокат З. С. О. е постъпил писмен отговор по чл.306, ал.3 ГПК със становище за недопустимост. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. Именно поради това, разширително тълкуване на правни основания, вложеното съдържание и правни последици, установено по силата на задължителна или константна съдебна практика, не може да се прилага в производството по отмяна по чл.303 и сл.ГПК. Определението на въззивния съд, постановено на основание чл.220 ГПК, с което не е допуснато трето лице-помагач, не попада в категорията съдебни актове, за които отмяната по чл.303 ГПК като институт и извънреден способ е допустима, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение