Определение № 8659 от 12.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. С. С., чрез процесуален представител, против определение № 4014/30.04.2025 г., постановено по адм. д. № 516/2025 г. от Административен съд (АС) - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу издаден от младши автоконтрольор в Районно управление при Областна дирекция на вътрешните работи (РУМВР) Царево отказ № 302р-1943/10.03.2025г. за възобновяване на административно производство по заповед за задържане на лице рег. № 302зз-109/25.08.2024г. по описа на РУ на МВР Царево. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Частният жалбоподател твърди, че неправилно първоинстанционният съд възприема същността на представеното по делото постановление на Районна прокуратура Бургас, с което е прекратено досъдебното производство поради липса на данни за извършено престъпление, като непредставляващо ново обстоятелство от съществено значение за издаването на административния акт, след като при изследване на кръвната проба токсикологичната експертиза не установява наличие на забранени вещества в кръвта на жалбоподателя. Поддържа, че това обстоятелство е ново по смисъла на чл.99 от АПК, защото не е съществувало към момента на издаване на акта, възобновяване на производството по издаване на който иска. Иска отмяна на определението и отмяна на оспорения отказ. Не претендира разноски. Ответникът – младши автоконтрольор в РУ Царева на ОДМВР-Бургас Н. Н. И. не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, участваща в административното производство и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд, на основание чл. 200, ал. 1 АПК отхвърля жалбата на Д. С. С. срещу издаден от младши автоконтрольор в РУМВР Царево отказ № 302р-1943/10.03.2025 г. за възобновяване на административно производство по заповед за задържане на лице рег. № 302зз-109/25.08.2024 г. по описа на РУМВР Царево. За да откаже да възобнови административното производство по заповедта за задържане на С., административният орган приема, че постановлението на прокурор от Районна прокуратура - Бургас от 18.02.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 152/2024 г. по описа на РУ-Царево при ОД на МВР-Бургас, преписка № 14097/2024 г., водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) срещу Д. С. С., на което последният се позовава и сочи като ново обстоятелство, няма характеристиките на такова обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд е възприел фактическите обстоятелства, установени и посочени в административния акт, както и правните изводи на органа. Решаващият съд е заключил, че не е налице една от основните предпоставки за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК - да са налице нови обстоятелства, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство и са от съществено значение за издаването на акта. В тази връзка съдът е приел, че заключението на изготвената в хода на досъдебно производство токсикохимична експертиза, на която С. се позовава и сочи като ново обстоятелство, няма характеристиките на такова по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като експертното заключение е налице след издаване на заповедта за задържане на жалбоподателя, повод за чието издаване е управление на МПС от същия след употреба на наркотични вещества. Съдът е достигнал до извод, че заключението от експертизата, както и изхода от наказателното производство, приключило с постановление за прекратяване, не представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, респ. не обосноват основателност на искането за възобновяване на административното производство. Определението е правилно. Липсата на едно от условията от фактическия състав на чл. 99 АПК обосновава законосъобразност на отказа за възобновяване на административното производство, както правилно приема и административният съд. Съгласно чл. 99, т. 2 АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от компетентния административен орган, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Основание за образуване на производство по възобновяване са само факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Тези факти и обстоятелства следва да са от съществено значение за издаването на акта. Правилно административният съд е посочил, че в разглеждания случай заключението на назначената в хода на разследването токсикохимична експертиза и постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство не са факти, които са съществували към момента на издаване на заповедта за задържане, поради което не представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да обосновават основателността на искането за възобновяване на административното производство. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Основание за задържането по посочената разпоредба от ЗМВР е наличието на данни за извършено престъпление от лицето, без да е необходимо на този етап тези данни да установяват предпоставките по чл.219 ал.1 от НПК, а именно – да са достатъчни като доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер. Такива данни в конкретния случай са били резултатите от проведения полеви тест за употреба на наркотични и упойващи вещества от жалбоподателя. Заключението на токсикохимичната експертиза е релевантно при преценката осъществено ли е престъпно деяние от жалбоподателя или не са налице основания за ангажиране на наказателната му отговорност и то е съобразено от органите на досъдебното производство, в резултат на което е издадено постановлението за прекратяване на воденото срещу касатора наказателно производство. Посочените от касатора обстоятелства и нови доказателства не попадат в хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК по отношение на фактическия състав на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При обективирания резултат от проверката с техническо средство на жалбоподателя, въпрос на оперативна самостоятелност на органа е било дали да издаде заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Ето защо съдът правилно е приел, че установените по-късно нови обстоятелства – заключението на токсикохимичната експертиза и постановлението за прекратяване на досъдебното производство не представляват основание по чл. 99, т. 2 АПК и административният орган правилно е отказал да възобнови административното производство по Заповед за задържане на лице с рег. № 302зз-109/25.08.2024 г. По изложените съображения, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,