Определение № 8907 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Т. Д., с [ЕГН], действащ като Едноличен търговец (ЕТ) "2002 - К. Д.", с ЕИК 103592978, чрез адв. Н. Бонев, срещу Определение № 8096 от 18.07.2025 г., постановено по адм. д. № 110 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2024 г. С обжалваното определение е върната касационна жалба с вх. № 9803 от 11.06.2025 г., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 4423 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. № 110 по описа на АС - Варна за 2024 г. С него частично е уважено оспорването и частично е отхвърлено оспорването на Д. срещу Ревизионен акт № Р-03000321001319-091-001 от 16.08.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) – Варна, потвърден с Решение № 252 от 08.12.2021 г., поправено с Решение № 252-П от 10.12.2021 г., издадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д «ОДОП») – Варна. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че в дадения от съда срок държавната такса е внесена в размера, определен от съда, за което представя доказателства към частната жалба. По така изложените в нея съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав на АС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването като насочена срещу акт, който прегражда развитието на производството по предявената касационна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС - Варна е върнал касационната жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 4423 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. № 110 по описа на АС - Варна за 2024 г. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил вменените му правомощия по чл. 213а, ал. 1 АПК. Взел предвид, че с Разпореждане № 6411 от 22.06.2025 г. е оставил касационната жалба без движение и е указал на настоящия частен жалбоподател представянето на доказателства за платена държавна такса в размер на 70,00 лв. по сметката на Върховния административен съд. Указал на адресата на разпореждането, че при неизпълнение на указанията на съда в срок касационната жалба ще бъде върната. Констатирал, че изпратеното до едноличния търговец съобщение за посоченото разпореждане е получено на 02.07.2025 г., като в указания седемдневен срок, който изтича в присъствен ден, както и до момента на постановяване на обжалваното определение, нередовностите на касационната жалба не били отстранени. По тези причини съдът направил извод, че касационната жалба подлежи на връщане на нейния подател като процесуално недопустима на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно предвид представените към частната жалба доказателства, от които се установява, че определената от съда държавна такса е внесена от частния жалбоподател в указания срок и размер. В контекста на така представените доказателства преценката на първоинстанционния съд, че предявената от Димитров, действащ като ЕТ «2002 – К. Д.», в качеството му на касационен жалбоподател, касационна жалба срещу Решение № 4423 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. № 110 по описа на същия съд за 2024 г., е процесуално недопустима, се явява неправилна като необоснована. Разпореждане № 6411 от 22.06.2025 г. не съдържа указание до настоящия частен жалбоподател за представяне на доказателствата за внесена държавна такса именно по делото и не го предупреждава, че връщането на касационната жалба ще последва в случай, че таксата е внесена, но не са представени доказателства за това по делото. При това в кориците му не се съдържат данни, от които да се установи, че съдът е извършил служебно справка досежно внасянето на таксата. По тези причини преценката му за процесуална недопустимост на касационното оспорване е необоснована. Следователно, като е върнал предявената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба, съставът на АС - Варна е постановил неправилен съдебен акт, който макар че е валиден и допустим, следва да бъде отменен. При това делото следва да се върне на същия състав на АС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от К. Т. Д., с [ЕГН], действащ като ЕТ «2002 – К. Д.,», с ЕИК 103592978, касационна жалба с вх. № 9803 от 11.06.2025 г. срещу Решение № 4423 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. № 110 по описа на Административен съд, - Варна за 2024 г., при съобразяване посоченото в мотивите на настоящото определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение