Определение № 156 от 20.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1384/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за изменение на определение № 80/04.02.15г. по т.д.№ 1384/14г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските. Молителят поддържа, че съставът на ВКС неправилно е присъдил разноски в полза на [фирма] за адвокатско възнаграждение, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че процесуално представителство ще се осъществява по друго дело, а не по настоящото. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което по чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения би следвало да се намали до размер на 2064.16 лв. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата. Възразява, че в договора за правна защита и съдействие е допусната техническа грешка при изписването на съда, чието решение е било предмет на касационната жалба. Твърди, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4850 лв. е по-нисък размер от двукратния размер на минималните възнаграждения по П..2 от ДР на Наредба № 1/2004г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: Молбата за изменение на определението от 04.02.15г. е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е допустима. С определение № 80/04.02.15г. [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 4850 лв. разноски за касационното производство по договор за правна защита и съдействие от 24.03.14г. Договорът е приложен към отговора на касационната жалба и основанието за заплащане на възнаграждението е „процесуално представителство пред ВКС при обжалването на Решение № 31/20.01.14г. по т.д.№ 1236/2013г. на Пловдивски окръжен съд, ТО”. Действително предмет на касационното обжалване е решение на Пловдивския апелативен съд, но в договора е налице идентичност в номера и датата на решението и в номера на търговското дело, по което е подаден отговор на касационната жалба. Посочените номер на решението и на делото в договора за правна защита и съдействие не се повтарят с тези по първоинстанционното решение, което е постановено от Пазарджишкия окръжен съд, а не от Пловдивския окръжен съд. В договора е направено обозначение, че същият е сключен за процесуално представителство пред ВКС и същият е приложен към отговора на касационната жалба. В този смисъл е налице техническа грешка при посочване на съда, чието решение е обжалвано с касационната жалба от [фирма] и по което е уговорено осъществяването на процесуално представителство чрез депозиране на отговора на касационната жалба от [фирма]. Възнаграждението е заплатено, а с оглед на недопускането на касационното обжалване, ответникът по жалбата [фирма] има право на присъждане на направените разноски за производството по делото. Възражението на молителя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Адвокатското възнаграждение в размер на 4850 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Производството пред ВКС се е развило само до фазата за преценка за допускане на касационното обжалване, без разглеждането му по същество. Въведените в касационната жалба основания, по които ответникът е депозирал отговор, са изведени от задължителна практика на ВКС – ТР №1/13г. на ОСГТК, а единият от поставените въпроси не е от значение за спора, както това обстоятелство е коментирано и в отговора на жалбата. По тези съображения сложността на делото е в по-ниска степен, така както се приема в мотивите по т.3 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място, при намаляване на адвокатското възражение съдът не е обвързан с предвиденото в П..2 на ДР на Наредба №1/04г. ограничение – ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. В Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения изрично е предвиден по-нисък размер на възнаграждението при изготвяне само на отговор на касационната жалба – 75% от размера му, определен според интереса. Изчислено по правилата на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. възнаграждението следва да се определи в размер на 2064.16 лв. По изложените съображения молбата за изменение на определението на ВКС в частта за разноските е основателна и следва да се уважи, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 2064.16 лв. на основание чл.78, ал.5 ГПК. В останалата част молбата за изменение на определението е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд