Определение № 60201 от 31.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 820/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. № на 66885/20.09.2021 г. / пощенско клеймо от 16.09.2021 г. / заявена от П. Л. Г. с искане за изменение на постановеното Определение № 60313/20.07.2021 г. по гр.д. № 820/2021 г. на ВКС – II г.о. по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване по касационната жалба вх. № 25449/04.12.2020 година на П. Л. Г. и Г. Л. Г., и двамата от [населено място], заявена чрез общия им процесуален представител адв. К. Д. АК В. срещу въззивно Решение № 1223 от 28.10.2020 година по В.гр.д. № 1513/2020 година на ОС-Варна, в производство по чл. 34 ЗС, във втората фаза – по извършване на делбата и по сметките и е осъден П. Л. Г. ЕГН [ЕГН] и Г. Л. Г. ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] да заплатят на М. Л. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), разноски за защита пред касационната инстанция. Молителят П. Л. Г. счита, че присъдената сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна и не е съобразена с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като моли присъденото възнаграждение за адвокатска защита да бъде намалено до размера предвиден в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. В отговора, представен от адв. Д. К. А., процесуален представител на М. Л. С., ответник в производството по чл. 288 ГПК по гр. д. № 820/2021 г. на II г.о. на ВКС счита, че не са налице основанията за изменение на определението в частта за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Изтъкват се доводи за фактическа и правна сложност на делото за изготвяне на отговора на касационната жалба, както и се релевира възражение, че искането за изменението е подадено извън месечния срок от постановяването на определението по чл. 288 ГПК, който срок е преклузивен и следва молбата да бъде отхвърлена. Върховния касационен съд - състав на Второ отделение на Гражданската колегия, като разгледа молбата и съобрази закона, намира: Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК всяка страна по делото има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора – т. е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото. Данните по делото сочат, че с Определение № 60313 от 20.07.2021 година, по гр.д. № 820/2021 г. на II – г.о., настоящият състав на ВКС не допуска касационно обжалване по касационна жалба вх. № 25449/04.12.2020 г. на П. Л. Г. и Г. Л. Г. и двамата от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител адв. К. Д. от АК - В. срещу въззивно Решение № 1223 от 28.10.2020 година, постановено по в.гр.д. № 1513/2020 година на Окръжен съд – Варна, в производство по чл. 34 ЗС, във втора фаза- по извършване на делбата и по сметките и е осъден П. Л. Г. ЕГН [ЕГН] и Г. Л. Г. ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] да заплатят на М. Л. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), разноски за защита пред касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в хипотезите на необжалваем съдебен акт, съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното от него решение в частта за разноските. Искането следва да се заяви в месечен срок от обявяване на необжалваемия съдебен акт. Законодателят с производството по чл. 248, ал. 1 ГПК установява две хипотези – при заявено искане за допълване на съдебното решение и при искане за изменение на произнесеното решение в частта за разноските. Съобразно разясненията по т. 14 на ТР № 6/2012 г., прието на 6.11.2013 година на ОСГТК на ВКС, се приема, че " съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му ", т.е. с законът е установен преклузивен едномесечен срок, който срок започва да тече именно от датата на обявяване на необжалваемия съдебен акт, чието допълване респ. изменение се иска и е предмет на настоящото произнасяне. В настоящия случай, Определение № 60313/20.07.2021г. по гр.д. № 820/2021 г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, чието изменение се иска, е постановено на 20.07.2021 г. Едномесечният преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 20.08.2021 г. (петък, присъствен ден), а молбата с вх. № 66885/20.09.2021 г. по чл. 248 ГПК е депозирана по пощата на 16.09.2021 г./по смисъла на чл. 60, ал.2 ГПК, четвъртък, присъствен ден / - двадесет и седем дни след изтичането на преклузивния срок по чл. 248, ал.3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на Второ отделение на Гражданска колегия