Определение № 60170 от 29.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1627/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по две молби с вх. № 64693/02.06.2021 г. и с вх. № 65065/14.06.2021 г., подадени съответно от „Планекс“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, и от „Бара Груп“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за изменение на определение № 250 от 11.05.2021 г., постановено по т.д. № 1627/2020 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., в частта за разноските, с която „Планекс“ ЕООД и „Сано и Пи Си“ ЕООД – в несъстоятелност са осъдени да заплатят общо на „Бара Груп“ ЕООД сумата от 4 800 лв. – разноски пред касационната инстанция. „Планекс“ ЕООД излага съображения, че в случая следва да намери приложение разрешението, дадено с определение № 412 от 19.06.2019 г. по ч.т.д. № 2628/2018 г. по описа на ВКС, TK, II т.о. Излага доводи, че при отхвърляне на отменителните искове по чл. 649 ТЗ, предявени от кредитор, държавните такси и разноските следва да бъдат за сметка само на масата на несъстоятелността с оглед правните последици, които постигат тези искове, и при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 620, ал. 7 ТЗ и чл. 649, ал. 6 ТЗ, а не и в тежест на кредитора – ищец, както са възложени с определението по т.д. № 1627/2020 г. „Бара Груп“ ЕООД счита, че постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение на ВКС следва да се измени в частта му за разноските като „Сано и Пи Си“ ЕООД – в несъстоятелност и „Планекс“ ЕООД бъдат осъдени да му заплатят посочените от състава на ВКС 4 800 лв., но в режим на солидарност, доколкото солидарният характер на отговорността между двамата касатори за дължимите разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, последователно е бил поддържан от насрещната страна в развили се между страните частни производства. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор единствено от „Бара Груп“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената молба на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о., за да се произнесе по така направените искания, взе предвид следното: Молбите за изменение на определението в частта за разноските са процесуално допустими, подадени са от надлежни страни в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата на „Планекс“ ЕООД е неоснователна. Както вече беше мотивирано в постановеното определение № 60256 от 03.06.2021 г. по ч.т.д. № 1626/2020 г. по въпроса за разпределение на отговорността за разноски в конкретния случай, настоящият състав на ВКС споделя разрешението, дадено в определение № 505 от 25.11.2019 г. по ч.т.д. № 661/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. На основание чл. 620, ал. 7 ТЗ само при отхвърляне на иск по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ или по чл. 647 ТЗ, предявен от синдика, разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 649, ал. 6, изр. 2 ТЗ визира само дължимостта на държавната такса, докато изричното правило на чл. 620, ал. 7 ТЗ регламентира отговорността за разноски при отхвърляне на отменителен иск. Според последното те са за сметка на масата на несъстоятелността само ако искът е бил предявен от синдика. При предявен от кредитор иск разноските следва да се понесат от него. Тъй като развилото се пред ВКС произвдоство по чл. 288 ГПК е инициирано от касационни жалби както на кредитора, така и на синдика, отговорността им за сторените от насрещната страна разноски е обща. Неоснователна е и молбата на „Бара Груп“ ЕООД. Солидарността не може да произтича от твърденията на страната или от предходно развили се между страните частни производства. В този смисъл, твърденията на настоящия молител не са по естество такива, които да променят изложеното от настоящия състав в определението, чието изменение в частта за разноските се иска. С оглед изложеното, молбите по чл. 248 ГПК следва да бъдат оставени без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение