Определение № 719 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територия (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „Български пощи“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк. Димитрова, срещу определение № 3065 от 30.11.2023г. по адм.д. № 1062/2023г. на Административен съд – гр. Бургас, с което на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на дружеството против Заповед № 8 – Z - 912 от 09.07.2015г. на Кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 1 и 2 ЗУТ е наредено на „Хелио – тур - С“ АД да премахне незаконен строеж „масивна сграда - поща“, находяща се в ПИ идентификатор № 67800.54.41, гр. Созопол и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното определение като постановено в притоворечие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че не е бил уведомен редовно за оспорената заповед, като не може да се приеме, че с връчването на покана за доброволно изпълнение, при положение, че не е адресат на заповедта и в поканата не е възпроизведено съдържанието на заповедта, е осъществено уведомяване. Посочва освен това, че съдът е длъжен да провери и дали оспорената заповед не е нищожна, като оспорването поради нищожност не е налице ограничение във времето. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответника Кметът на община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Бошнаков, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Бургас е приел, че жалбоподателят „Български пощи“ ЕАД не е адресат на оспорената от него заповед и не е участвал в административното производство. Посочил е, че до 10.03.2023г. няма данни дружеството да е било уведомявано за оспорената от него заповед. Приел е обаче, че именно на тази дата 10.03.2023г. на жалбоподателя е била връчена покана за доброволно изпълнение на заповедта, като в поканата са били посочени номера и датата на заповедта, издателя и както е разпоредено с нея. Поради това е достигнал до извод, че жалбата на „Български пощи“ ЕАД е просрочена, тъй като същият е уведомен за оспорената заповед на 10.03.2023г., а жалбата е подадена на 14.06.2023г. след изтичане на удължения срок по чл. 140 ал. 1 АПК, тъй като в поканата за доброволно изпълнение не е било посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване заповедта, който срок е изтекъл на 10.05.2023г. По тези съображения на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Съгласно чл. 149 ал. 1 АПК срокът за оспорване на административния акт започва да тече от съобщаването му. Редът за уведомяване е разписан в разпоредбата на чл. 61 ал. 1 АПК, според който административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В тази връзка съобщаването на административния акт на заинтересованите лица се извършва чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива (по арг. от чл. 18а АПК, включително при ненамиране на лицето по разписаните в тази разпоредба правила). Изпълнението на който и да е от уредените в хипотезите на чл. 18а АПК способи, се счита за редовно уведомяване на заинтересованото лице за постановения административен акт. Правните последици от съобщаването се свързват с определяне на момента, от който тече преклузивния срок за обжалване на издаден административен акт. От съществено значение е съобщението да дава достатъчно информация за съдържанието на акта, както и за органа и срока, в който може да се обжалва, както обаче и за вида на акта, който се съобщава, за да е ясно на адресата защита срещу какъв вид акт следва да организира. В случая в оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че с получаването на покана за доброволно изпълнение на 10.03.2023г., с която е поканен да изпълни доброволно заповедта от 2015г., на която „Български пощи“ АД не е и адресат, жалбоподателят в производството е бил редовно уведомен за издаването на заповедта. Този извод е неправилен, тъй като на първо място не са спазени правилата на чл. 61 ал. 1 във връзка с чл. 18а АПК относно изискванията за редовно връчване. Това е така, тъй като в посочената писмена покана се съдържа само бланкетно посочва на заповедта, като волеизявлението в нея е за доброволно изпълнение. В случая на жалбоподателя е съобщен и връчен акт, различен от заповедта, а именно писмена покана за доброволно изпълнение във връзка с предприети действия по изпълнение, при което жалбоподателят е предприел действия по защитата си именно в рамките на изпълнителното производство по АПК. Връчването на друг вид акт, а именно покана за доброволно изпълнение на заповед, на която жалбоподателят не е и адресат, като в тази връзка той е започнал да се брани именно срещу писмената покана за доброволно изпълнение, която му вменява доброволно изпълнение на задължение, за което той не е адресат, не може да се приеме за редовно уведомяване. В тази връзка е неправилен извода на първоинстанционния съд, че с връчването на писмената покана е започнал да тече за жалбоподателя и срокът за оспорване на заповедта от 2015г., въз основа на която е издадена тази писмена покана за доброволно изпълнение. Предвид изложеното е неправилен извода, че на жалбоподателя е бил съобщен оспореният акт на 10.03.2023г., съответно, че от тази дата е започнал да тече срокът за оспорване. Напротив за жалбоподателя, предвид липсата на редовно уведомяване по предвидения за това ред за оспорената заповед, срокът за оспорване не е започнал да тече и съответно подадената жалба не е просрочена /В този смисъл определение по адм.д. № 6380/2018г. на ВАС/. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Бургас е постановил оспореното определение в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените дествия. На основание чл. 226 ал. 3 от АПК по направеното искане за присъждане на разноски от страните следва да се произнесе административният съд при разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение