Определение № 442 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община], срещу определение № 1607 от 22.01.2014 г. по ч. гр. д. № 8801/2013 г., на Софийски градски съд, за потвърждаване на разпореждане от 01.03.2013 г. по ч.гр.д. № 2554/2013г. на Софийски районен съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Настоящия съдебен състав констатира: С определение № 430 от 16.06.2014 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС. Решението по тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. Съобразно приетото в т. 8 на решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частна жалба определение, по която е образувано производството попада в хипотезата на т. 8 на цитираното тълкувателна решение, поради което същата се явява недопустима. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. Водим от горното Върховният касационен съд, ІII г.о.