Решение № 2318 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11373/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. З. Н., подадена чрез пълномощника адвокат С. Кирязова, против решение № 2273 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 324/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 18-13403/29.11.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Велико Търново. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че съдът не е спазил дадения от него срок за представяне на писмена защита и е постановил решението си преди изтичането му. При новото разглеждане не са били изпълнени задължителните указания на касационната инстанция за конституиране на заинтересовани страни. Заявява, че по отношение на извършеното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) е налице спор за материално право, който произтича от промяната на границите, още повече, че същите не са описани в документа за собственост, който съдържа граници само на общия урегулиран поземлен имот (УПИ). Също границите не са материализирани на място, а това, че имотът на заявителя е бил нанесен по предходен план, не е основание да се допуска исканото изменение на КК, тъй като това се е дължало на грешка. Моли за отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за настоящата инстанция, съгласно списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и за останалите инстанции през които е преминало производството. Ответниците - началник на СГКК Велико Търново, Община Горна Оряховица, А. С. Т. и В. З. Т., не изразяват становище по касационната жалба и не правят искания. Ответникът - С. П. Г., чрез пълномощника си адвокат М. Петков, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по подробно изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Д. Н. срещу заповед № 18-13403/29.11.2023 г., с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на КККР на гр. Горна Оряховица, одобрена със заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г., изразяващо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор [ПИ] с площ 158 кв. м. на Д. Н.; [ПИ] с площ 77 кв. м. и сграда [номер] с площ 52 кв. м. на С. Г.. Също, в промяна на границите на [ПИ] и [ПИ], както и заличаване на [ПИ] с площ 244 кв. м. на Д. Н. и С. Г., както и сграда [номер] на С. Г.. Изменението е поискано със заявление от 19.01.2023 г. от С. Г. като собственик на имот с площ от 75 кв. м. и с пл. № 3576, част от УПИ [номер], [номер], кв. 205, съгласно [нотариален акт], том ІІІ, дело 286 от 2014 г. Д. Н. е установена за собственик на 6/18 ид. части на [ПИ], а лицата З. И. К. и Н. Д. К., като собственици на имот от 388 кв. м. с пл. № 1368, попадащ също в УПИ [номер], [номер], кв. 205. За така поисканото изменение на КККР са уведомени собствениците и техните наследници. Възражение са подали Д. Н. и Н. К., че не са давали съгласие за изменението, не са спазени условията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за минималните размери за лице и площ, два от имотите, които са включени в общ УПИ, ще останат без достъп до улица и съществува спор за материално право по образувано дело за съдебна делба. Във връзка с възражението и като установил, че [ПИ] е предмет на делбата, началникът на СГКК на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спрял административното производство до приключване на делбеното производство по гр. дело № 1837/2022 г. на Районен съд Горна Оряховица. Решението за спиране е окончателно отменено с определение № 10961 от 13.11.2023 г. по адм. дело № 9904/2023 г. на ВАС с мотив, че органът не е изискал от Д. Н. и Н. К. да докажат правата върху имотите, за да се направи извод за наличие на спор за материално право, а делбеното производство е с предмет [ПИ], но не и [ПИ]. Преписката е върната на органа с указание за произнасяне по същество след проверка правата на страните. Последвало е постановяването на процесната заповед № 18-13403/29.11.2023 г. с описания по-горе диспозитив. В мотивите си началникът на СГКК е обсъдил възраженията на Д. Н. и Н. К.. Обосновал е промяната в границите на имотите с представено от заявителя геодезическо заснемане, извършено на място, от което са установени правилните граници на обектите в съответствие с документите за собственост. Посочил е, че имотът който се иска да бъде нанесен - [ПИ] на С. Г. е съществувал по регулационния и кадастралния планове като имот пл. № 3576, част от УПИ [номер], [номер], кв. 205. При съпоставка на границите му с тези по представения проект е установено, че те съвпадат, а с [нотариален акт], том 12, дело 1723 от 2022 г. на Д. Н. е установено, че тя притежава само 6/18 ид. части от [ПИ]. Направен е извод, че в КК е допусната грешка с неотразяването имота на С. Г.. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 3954 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 2257/2025 г. на ВАС е обезсилено решение № 3977 от 23.12.2024 г. по адм. дело № 783/2023 г. на Административен съд Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция е установила, че собствениците на [ПИ] - З. И. К. и Н. Д. К., както и носителя на вещни права - А. С. Т., не са била конституирани и призовани като заинтересовани страни по делото. Дадените задължителни указания са - при новото разглеждане процесът да се проведе отначало, като се конституират и призовават всички надлежни страни. В изпълнение на указанията съдът е извършил справка за горепосочените три лица, като е установил, че З. И. К. и Н. Д. К. са починали и техни наследници са участващите и до тогава в производството - Д. З. Н. и В. З. Т., поради което като заинтересована страна е конституиран само А. С. Т.. За да отхвърли сега жалбата срещу заповедта първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Позовал се е на извършената при първото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която в последния кадастрален план от 1998 г. са нанесени имот пл. № 1367 и имот пл. № 3576 с площ 75 кв. м., като в този имот е попадала и сграда с обозначение „пМС“ с площ 38 кв. м. С приемането на КК през 2018 г. тези имоти са обединени в един - [ПИ], записан на Д. Н. и С. Г., съгласно цитираните по-горе титули за собственост, което е преценено, че се дължи на грешка. По отношение на сградата е посочено, че тя вече е била нанесена в КК и с процесното изменение само се променя нейният идентификатор, а разминаването в контурите й се дължи на разширяването на сградата към съседната улица, което е било извършено преди одобряването на КК, като е без значение дали строителството е било законно или не. Отхвърлени са възраженията на Д. Н. за приложение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като съдът се е позовал на описанието на притежаваните от страните части от имотите в титулите им за собственост. Оспореното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. По смисъла на § 1, т. 16 от ДР ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от извършеното геодезическо заснемане, представено с проекта за изменение, както и от заключението на СТЕ се установява, че не е налице несъответствие в границите и очертанията на [ПИ] и на съседните му имоти спрямо действителното им състояние, както са заснети в кадастралната карта от 2018 г. и съществуващите на място граници. Направеното предложение за разделянето на този имот, макар да съответства на заснемането по кадастралния план от 1998 г. с нанасянето на имот пл. № 3576 с площ 75 кв. м., не отговаря на сегашното фактическо положение. Съгласно предложението, границата между новообразуваните [ПИ] и [ПИ] в северозападната й част минава през сграда [номер] на С. Г., като значителна част от нея остава в имота предвиден за Д. Н.. Това противоречи на титулите за собственост, установяващи, че сградата е индивидуална собственост на С. Г.. Освен това в хода на производството не е установено да са материализирани на място границите по които се претендира да се извърши изменението и не се установява несъмнено, че двамата собственици притежават обекти индивидуална собственост. Д. Н. има 6/18 ид. части от [ПИ]. За С. Г., съгласно [нотариален акт], том ІІІ, дело 286 от 2014 г. и решение № 76 от 13.04.2016 г. по гр. дело № 1979/2015 г. на Районен съд Горна Оряховица, макар да е посочено, че притежава имот пл. № 3576, същият е записан като част от УПИ [номер], [номер], кв. 205, с границите на последния, т. е. притежаваната от него част не е индивидуализирана с граници. С оглед на това се налага извода, че при одобряването на КК през 2018 г. не е налице грешка, а правилно за източник на данни е приет регулационния план на основание чл. 43, ал. 1, т. 5, б. „е“ ЗКИР, което съответства и на чл. 14, ал. 5 ЗУТ предвиждащ, че регулационните линии стават граници на имотите. В случая границите не могат да бъдат определение нито по съществуващото на място състояние, заради попадането на част от сградата на С. Г. в имота предвиден за Д. Н., нито по материализираните граници, защото не е установено да има такива, нито по предходния кадастрален план, отново заради местоположението на сградата и липсата на категоричност в изводите за притежавани реални обекти от правото на собственост. Не може да бъде споделено възражението на касационната жалбоподателка, че е налице спор за материално право заради установената му липса от ВАС с определение № 10961 от 13.11.2023 г. по адм. дело № 9904/2023 г. и постановеното решение № 76 от 13.04.2016 г. по гр. дело № 1979/2015 г. на Районен съд Горна Оряховица, с което е бил отхвърлен ревандикационен иск от наследниците на П. С. Й., които са праводатели на Д. Н., против С. Г. и негов праводател, за притежавания от него имот, предмет на поисканото изменение на КК. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъобразяването на дадения срок за представяне на писмена защита - чл. 149, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Съдът действително е следвало да изчака предоставения от него срок преди постановяването на съдебния акт, за да се запознае с развитите в защитата доводи. Но в случая, видно от представената писмената защита от адвокат А. С., в нея не са развити различни аргументи от до тогава изразените такива от жалбоподателката. Освен това не е нарушено и правото й на защита, тъй като Д. Н. е имала възможност да обоснове тезите си пред настоящата касационна инстанция, която ги обсъди. Няма неизпълнение на задължителните указания на касационната инстанция за конституиране на заинтересовани страни, тъй като първоинстанцонният съд стриктно е допуснал участие в производството на посочените лица в решение № 3954 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 2257/2025 г. на ВАС. При горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № 18-13403/29.11.2023 г. на началника на СГКК Велико Търново. При този резултат на делото право на разноски има касационната жалбоподателка, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на бюджета на ответния орган следва да се възложат сторените и претендирани от нея разноски за всички инстанции, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, а именно: заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съгласно фактурата за плащане в брой, в размер на 300 евро; 179 евро (350 лева) за заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция при новото разглежда; 291 евро (570 лева) за заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за първата касационна инстанция и 690 евро (1350 лева) за заплатените адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице при първоначалното разглеждане пред първа инстанция, или общо 1460 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,