Определение № 903 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 717/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „И.-А”-гр.П. срещу определение № 984 от 20.06.2012 г. по т. дело №1356/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е постановен отказ да се измени решение № 110 от 12.03.2012 г. по т.д.1356/2011 г. на същия състав на П. в частта за разноските на основание чл.248 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор и не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е постановен отказ да се измени по реда на чл.248 ГПК възивното съдебно решение в частта за разноските,съдът е приел, че от съдържанието на самата молба на процесуалния представител на „И.-А”-гр.П. вх.№ 2531/18.04.2012 г. се оспорва на основание чл. 78 ал.5 ГПК прекомерността на присъдения като разноски адвокатски хонорар на противната страна. Съдебният състав е счел, че така целеният резултат няма как да се постигне по реда на изменение на обжалваното съдебно решение, съгласно чл.248 ГПК в частта за разноските, при положение, че възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на размера на възнаграждението на пълномощника на противната страна, изобщо липсва към датата на приключване на устните състезания в съответната инстанция. Настоящият състав на ВКС,ТК, ІІ ро т.о. споделя така изложените съображения в мотивите на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл.248 ГПК дава възможност при пропуск или грешка от страна на съда при произнасяне относно определяне размера на разноските с допълнителен акт да отстрани това служебно или по инициатива на страната. Следователно този ред предполага сезиране на съда със съответния спор за разноските във всички случаи преди постановяване на акта, чиято корекция се цели по чл.248 ГПК, а не се явява средство за сезиране с нов спор/ за прекомерност на адв. възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК /, какъвто изобщо не е повдиган между страните до постановяване на самото съдебно решение, чието изменение в частта за разноските се претендира. Страната е имала пълната възможност да постави този въпрос до приключване на съдебните състезания пред въззивния съд, но поради свой пропуск не е сторила това. С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение