Определение № 150 от 27.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1725/2014 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Районен съд – гр.Добрич и Районен съд – гр.Балчик. Поводът е разглеждане на жалбата на В. Е. П. срещу наказателно постановление № 14-0851-000943 от 30.07.2014 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Д. Жалбата е била подадена до Районен съд – гр.Добрич и по този повод е било образувано АНХД № 1123 по описа за 2014 г. С определение № 33 от 18.08.2014 г. съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.Балчик, тъй като е приел, че нарушението на правилата, които ЗДвП регламентира, е извършено в съдебния район на Районен съд – гр.Балчик. След получаване на материалите Районен съд – гр.Балчик е образувал АНХД № 239/2014 г, като по-късно с протоколно определение № 206 от 24.10.2014 г. е прекратил съдебното производство по него, тъй като е приел, че делото не му е подсъдно и е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр.Добрич. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението. В конкретния случай, с НП жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 19.07.2014 г. в [община], на път втори клас № – В, по посока към КК „А.”, на около 1,5 км след [населено място] е нарушил правилата, установени в разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно фактическите данни, отразени в НП, евентуалното нарушение е извършено на територията на [община]. Поради причината, че описаното в НП местоположение се намира в близост до границата между [община] и [община] е възникнало съмнение по въпроса в кой съдебен район попада извършеното нарушение. Отговорът на този въпрос е определящ местната подсъдност, предвид чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. В писмо, изпратено до Районен съд – гр.Балчик от Началника на СГКК – [населено място] е посочено, че границата между [община] и [община] отстои на 2200 метра от северния край на [населено място] в посока [населено място], като същото разстояние е измерено по оста на пътя, свързващ двете села. Съответно, Върховният касационен съд намира, че местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр.Добрич, на когото същото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд – [населено място]. Поради гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение