Определение № 8171 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2026 г.

ВАСВторо отделение17.07.2026 г.докладчик Полина Якимова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 25101/22.06.2026 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 7528/2026 г. в обжалваната част. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Б. С. Д. и Е. Б. Д., от гр. София, чрез адв. Йотов, срещу Определение № 25101/22.06.2026 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 7528/2026 г. в частта му, с която е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за спиране на предварително изпълнение на Заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026г. на кмета на район „Красна поляна“, Столична община. С доводи за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране на изпълнението на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Красна поляна“, Столична община, не ангажира становище по нея. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 вр. ал. 4 АПК, от страна, имаща правен интерес от оспорването, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорена Заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026г. на кмета на район „Красна поляна“, Столична община, която на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ е разпоредено на частните жалбоподатели като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1106.181 по КККР, ХV-504, кв. 78а, да осигурят свободен достъп в имота им за извършване на разрешени с Разрешение за строеж № 2/2024 г. строителни и монтажни работи по калканна стена между УПИ XVI-381 и УПИ XV-504. Първоинстанционният съд е приел, че влошеното състояние на здравето на жалбоподателите няма връзка с обстоятелствата, релевантни спрямо действието на оспорената заповед; че няма причина да се приеме, че разрешени строителни работи представляват действителна, а не предполагаема възможна предпоставка за влошаване на здравето. Издаването на разрешение за строеж е предшествано от изпълнението на редица изисквания, предмет на детайлна законова уредба, която е гаранция за отчитане на необходимостта от безопасното извършване на строителството. Определението е правилно. Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да го спре само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Относими са само нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които пряко следват от акта или които са се осъществили преди неговото издаване са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да засегне непропорционално основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Изложените в искането за спиране на предварителното изпълнение, а и в частната жалба доводи касаят законосъобразността на заповедта за осигуряване на свободен достъп в имота на Б. Д. и на Е. Д. и не представляват новонастъпили обстоятелства по смисъла на цитираните норми от АПК. Свързаните с всички строителни и монтажни работи замърсявания и опасност от повреди в имотите, чрез които се предоставя достъп до строителните обекти, произтичат от действието на административния акт. В разпоредителната негова част (т. 3 и т. 4) са възпроизведени нормите на чл. 194, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, предвиждащи ред и основания за репариране на вредата, която би могла да настъпи. При евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, Б. Д. и Е. Д. разполагат с признатата от ЗОДОВ възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. По тези съображения се налага извод, че обжалваното не е засегнато от наведеното отменително основание и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

9