Определение № 154 от 23.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 3139/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Е. и Р. Т. Н. против решение № 1709/13.07.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав по т.д.№ 4385/2015 г., с което е потвърдено решение № 1052/29.06.2015 г. по т.д.№ 1008/2011 г. на СГС, ТО, VІ-6 състав, изтълкувано с решение № 925/25.05.2016 г., за признаване за установено по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК по отношение на ответниците – настоящи касатори, че ищецът И. А. Б. АД има против тях вземане в размер на 50 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.10.2007 г. от К. Е. и авалиран от Р. Т. Н., при условията на солидарност, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 20.09.2010 г. до окончателното й заплащане, за което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 45594/2010 г. по описа на СРС, 36 състав. Настоящият състав на съда намира, че следва да се отстрани от разглеждането на делото, по следните съображения: Във връзка със същото въззивно дело съдебният състав е постановил определение № 33/17.01.2017 г. по ч.т.д.№ 2605/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО. Това определение е дало основание на касаторите да формулират изричен правен въпрос /№ 2 на л.7 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/, касаещ валидността /допустимостта/ на решение № 925/25.05.2016 г. на СГС/ подлежащ на обсъждане в настоящото производство. С оглед спецификата на казуса и за да се избегне обективно всяко съмнение за заинтересованост, пристрастност или предубеденост на съдебния състав, участвал в постановяване на цитираното определение, членовете му намират, че следва да се отстранят от разглеждането на т.д.№ 3139/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, на основание чл.22 ал.1 т.6 вр. т.5 ГПК. Така мотивиран, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение