Определение № 2768 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 99 от 07.04.2025г. по гр.д. №744/2024г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 584 от 19.07.2024г. по гр.д. № 1624/2023г. на Районен съд-Хасково, с което е уважен предявеният от С. В. С. срещу И. А. Г., Р. П. Г.-Б. и А. П. Г. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху таванско помещение №* с площ 6,76кв.м., при граници: коридор, общо помещение и таван №* на Д. А., прилежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в сграда с идентификатор **** в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*. Касационната жалба е подадена от ответниците И. А. Г., Р. П. Г.-Б. и А. П. Г. чрез адв. В. Л.. Твърди се неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата - свидетелски показания и експертиза, неправилно разпределение на доказателствената тежест, извършване индивидуализация на спорното помещение само площ, а не по граници. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по множество правни въпроси. Ответникът по касационната жалба С. В. С., представляван от адв. З., взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За да разреши спора по чл. 108 ЗС относно таванското помещение въззивният съд е споделил изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 ГПК. Възприел е установената фактическа обстановка. Ищецът В. С. твърди, че е собственик на апартамент № * с идентификатор *****, находящ се на първи етаж в сградата на [улица] [населено място], заедно с прилежащото таванско помещение №* с площ 6,76кв.м. Ответниците без основание ползват това таванско помещение. Ответниците считат, че таванското помещение е тяхна собственост от момента на придобиване на апартамента им през 1984 г. Евентуално претендират придобиване по давност, считано от посочената година, откогато техният наследодател, а след смъртта му единствено те, владеят помещението явно и необезпокоявано. С нотариален акт 09.03.2023 г. ищецът е закупил от Т. П. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент на ет.*, в [населено място], [улица], вх.*, заедно с таванско помещение №* с площ 6,76кв.м., при съседи: коридор, общо помещение и таван № * на Д. А.. Представени са и документите за собственост на праводателя на ищеца Т. К., който е закупил жилището през 2018г. и на неговия праводател П. Т., който е придобил собствеността от Община Хасково с договор за замяна 10.11.1985г. Във всички документи таванското помещение е описано по същия начин, както и в нотариалния акт на ищеца. С договор за продажба на държавен недвижим имот по от 18.06.1984г. наследодателят на ответниците П. Р. Г. е закупил апартамент № *, на ет.*, вх.*, със застроена площ 76,96кв.м. заедно с таванско помещение № * с полезна площ 4,80кв.м. при граници: таван № * на Д. К., таван № * на Й. С. и таван № * на М. М.. Събрани са свидетелски показания. Свидетелят Т. П. К. е праводател на ищеца и разказва, че от момента когато купил таванското помещение като прилежаща част към апартамента си през 2018 година, той не го е ползвал. Помещението му било показано от продавача, който обяснил, че го е дал за ползване на съседи. Свидетелят също дал съгласие Г. да продължат да ползват тавана. След сделката с ищеца свидетелят се обадил на ответницата Р. Г. и й казал да му даде ключа за таванското помещение, тя обещала, но впоследствие отказала, защото техният таван не им харесвал. Ищецът уведомил свидетеля, че ответниците отказват да предадат помещението. В разговор със свидетеля Р. Г. предложила пари, за да закупи въпросния таван. Свидетелката М. установява, че ответниците живеят в блока от 1983г. - 1984г. и оттогава стопанисват тавана като направили подобрения в него. В същия смисъл са и показанията на св. Й. Т. и св. Х. Д., които твърдят, че спорове за този таван не е имало. Приета е техническа експертиза, според която за таванския етаж на сградата не е съхранена проектна и/или строителна документация, така че идентификацията на помещението е възможна само въз основа на описанието в документите за собственост. Вещото лице аргументира подробно извода си, че процесното таванско помещение, така както е описано в документите на ищеца и неговите праводатели, е именно таванското помещение, в което в момента се намират ответниците. От друга страна, описанието по граници, съседи и дори площ на таванското помещение, собствено на ответниците според договора им, напълно изключва то да съвпада с процесния таван. Площта на процесния таван е 6,76 кв.м., а закупеното от праводателя на въззивниците П. Г. таванско помещение е с площ 4,30 кв.м. Съседи на тавана към апартамент № * (на ответниците) са три други тавански помещения № *, * и *, а процесното помещение не е с такива граници. Въз основа на писмените доказателства, експертизата и свидетелските показания въззивният съд е изградил извода си за основателност на предявения иск. Посочил е, че свидетелите М., Т. и Д. са запознати единствено с начина на фактическото ползване на помещението, но не установяват основанието, на което ответниците са се намирали в имота. А от показанията на Т. К. е ясно, че ответниците не са били владелци, а само ползватели на спорното помещение, като са се намирали в имота със съгласието на предходните собственици. При всяко прехвърляне на собствеността върху жилището и прилежащия му таван ответниците са получавали съгласие за ползване от новия собственик. А и изразеното от ответниците И. Г. и Р. Г. първоначално съгласие да се предадат ключовете и имота, а след това заявено желание да го закупят разкриват съзнание у тях, че държат чужд имот. Твърдението на свидетелите, че за помещението не е имало спорове се дължи на посочената от св. К. причина, а именно даденото съгласие за ползване от него на Г. по времето, когато той е бил собственик, а преди това дадено съгласие за същото от неговия праводател (първия собственик). Поради това съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците за придобиване на тавана по давност. Ищецът е придобил таванското помещение с валидна правна сделка с вещно-прехвърлителен ефект. Тъй като липсва основание за упражняваното от ответниците Г. държане, то предявеният ревандикационен иск е основателен. Пред въззивния съд е поискано допускане на допълнителна експертиза, която да определи точното фактическо разположение на таван № *, описан в нотариалния акт на ищеца като при необходимост изследва всички 17 на броя тавани и категорично да посочи кое от тях отговаря на описанието в нотариалния акт; поставена е и втора задача: дали таванското помещение, описано в нотариалния акт на ищеца е идентично с това, което се владее и ползва от ответниците. Съдът отказал допускане на експертизата поради липса на предпоставките на чл. 201 ГПК. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват. Съображенията са следните: Поставени са от касаторите следните въпроси: 1/ допустимо ли е решението при липса на индивидуализация на спорния предмет; 2/ дали единствено квадратурата е решаващ индивидуализиращ белег на недвижимите имоти; 3/ задължен ли е решаващият съд да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните, за да спази изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивираност на съдебния акт; решен ли е спорът между страните при допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с активната легитимация на ищеца и длъжен ли е съдът да прекрати делото, респ. да отхвърли предявените искове; 4/ при преценка на свидетелски показания следва ли съдът да съобрази и останалите събрани доказателства и да мотивира защо кредитира показанията на едни свидетели, а други - не; може ли съдът да основава решението си само на избрани от него доказателства и без да изложи съображения защо отхвърля останалите като недостоверни; 5/ длъжен ли е съдът в мотивите си да обсъди всички относими към предмета на спора доводи и възражения, както и всички събрани доказателства; по-конкретно длъжен ли е съдът да се произнесе по направеното от ответниците възражение за придобиване по давност с владение повече от 40 години; възможно ли е да бъде придобито право на собственост по давност от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и и неговите права да се признаят на наследниците му в съдебен процес при спор за собственост; предложението на един от ответниците до собственика обвързва ли и останалите ответници по отношение намерението им спрямо вещта; 6/ длъжен ли е съдът служебно да формулира задача на експертиза за установяване на обстоятелства от значение за изхода на спора при въведено във въззивната жалба оплакване за процесуално нарушение в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна; 7/ какво е правомощието на въззивния съд когато във въззивната жалба е поискано допускане на допълнителна техническа експертиза, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна; 8/ длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи повторна или тройна експертиза при положение, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за погрешно установяване на факт от първата инстанция; 9/ допустимо ли е съдът при спор по чл. 108 ЗС да постанови решение при липса на категорична индивидуализация на спорната вещ; при събрани доказателства, които не индивидуализират категорично процесния имот, следва ли съдът да уважи иска. Посочена е практика на Върховния касационен съд, на която въззивния акт противоречи по посочените въпроси. Първите два въпроса, както и деветият произтичат от застъпваната от касаторите теза, че спорният таван не е достатъчно индивидуализиран, тъй като съдът е изходил само от площта като индивидуализиращ белег. Тезата не кореспондира с приетото от съда и въпросите не могат да доведат до допускане на касационно обжалване. Видно от решението, че процесният таван е описан както с площ, така и със съседи, което го прави достатъчно индивидуализиран и не оставя съмнение кой е процесният обект. Отделно, както вещото лице, така и всички свидетели са дали еднозначно описание на местонахождението на тавана - той е първият отдясно като се качиш на таванския етаж. Описаното като граница в документите за собственост общо помещение представлява асансьорната шахта, което е пояснено от вещото лице. Третият въпрос - за задължението на решаващият съд да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните, за да спази изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивираност на съдебния акт, е обоснован с оплакване, че съдът не се е произнесъл по откритото производство по чл.193 ГПК по оспорване на договора за замяна от 10.11.1985г. (договорът между Община Хасково и П. Т.) и по задължението на ищеца да представи оригинала на този договор, което не е било изпълнено, но съдът не е предприел изключване на договора от доказателствата. Действително, пред първата инстанция ответниците са заявили оспорване на договора, но не на истинността му, а на верността му, с оглед твърдението им, че описаното таванско помещение е тяхна собственост (виж протокола от с.з. на 29.02.2024г. на л. 96 от делото). Съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността и е указал, че тежестта на доказване се носи от ответниците; задължил е ищеца да представи оригинал на договора, без такова искане да е било направено. В хода на съдебното дирене оригинал не е представен. В решението на съда липсва нарочно произнасяне по така откритото производство по оспорване. Повдигнатият въпрос не е обуславящ за изхода на спора. Видно, че заявеното оспорване на договора не касае неговата истинност, поради което производство по чл. 193 ГПК не е следвало да бъде откривано, нито да бъде задължаван ищеца да представя оригинала му. Затова процесуално нарушение, което да се отразило на изхода на спора, липсва. Четвъртият въпрос е за преценката на свидетелските показания и следва ли съдът да съобрази останалите събрани доказателства, за да мотивира защо кредитира показанията на едни свидетели, а други - не; може ли съдът да основава решението си само на избрани от него доказателства и без да изложи съображения защо отхвърля останалите като недостоверни. Решаващият съд не се е отклонил от трайната практика на Върховния касационен съд по тези въпроси. Съдът е изложил мотиви по каква причина счита, че свидетелите на ответниците установяват единствено упражняваната фактическа власт, която е безспорна, не и основанието за това. Тези свидетели сочат, че спорове във връзка с тавана не е имало, но това е така поради даденото съгласие от съответните собственици ответниците да ползват този таван. Изводът на съда в каква степен следва да цени изнесеното от свидетелите на ответниците е направен въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, както изисква практиката. Така че, отклонение от посочената в изложението практика не е налице. Петият въпрос обхваща задължението на съда да обсъди всички относими към предмета на спора доводи и възражения, както и всички събрани доказателства. Той съвпада с третия, но тук се твърди непроизнасяне по направеното от ответниците възражение за придобиване по давност с владение повече от 40 години. Въпросът не може да обуслови достъп до касационен контрол, защото решаващият съд е обсъдил релевантните доказателства и е дал отговор на поддържаните възражения, вкл. възражението на ответниците за собственост по давност. Същото е намерено за неоснователно, тъй като е прието, че упражняваната от тях фактическа власт няма характеристиките на владение, а е държане, доколкото са съзнавали, че ползват чужд имот, предоставен им по уговорка със собственика. Допълнението към този въпрос - дали може да бъде придобито право на собственост по давност от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и и неговите права да се признаят на наследниците му в съдебен процес при спор за собственост, не е от значение за изхода на спора. Положителен отговор на питането е даден с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, но в настоящия спор съдът не го е разглеждал. Твърдението на ответниците по иска (сега касатори) е, че наследодателят им е придобил собствеността по давност, без да се позове на това основание; затова те се позовават на изтеклата в негово лице придобивна давност. Това твърдение съдът е счел за неоснователно, поради това, че упражняваната фактическа власт не е представлявала владение. Поради това въпросът не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол. Същото се отнася и до подвъпроса дали предложението на един от ответниците до собственика обвързва и останалите ответници по отношение намерението им спрямо вещта. Съдът не е излагал нарочни съображения в тази насока, а само е счел, че изразената готовност от една от ответниците да закупят имота, разкрива липса на намерение за своене. Шести, седми и осми въпрос касаят правомощията на въззивния съд по служебно назначаване на експертиза когато това е необходимо за изясняване на спора и по предпоставките за допускане на експертиза по искане на страната във въззивното производство. Въпросите произтичат от оплакването, че съдът неоснователно не е допуснал поисканата пред него нова експертиза. В случая въззивният съд не се е отклонил от указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Съдът е отказал да назначи експертиза с посочените две задачи, защото приетата експертиза е приложила схема на всички тавани и въз основа на нея е идентифицирано спорното помещение, както и това, което е незаето и отговаря на описанието в нотариалния акт на ответниците, независимо от разликите в площите, т.е. по този начин е изяснено категорично кой е спорният таван и на кой таван по документите за собственост съответства. Поради това нова експертиза не е била необходима. В обобщение следва да се откаже достъп до касационен контрол. Ответникът по жалбата има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са 1000лв. или 511,29 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.