Определение № 10103 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2026 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на ЕТ „Кали 89-Р. Романов“ срещу Определение № 3508 от 27.08.2026г., постановено по адм.д. 785/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново, постановено на основание чл. 197 АПК, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец среку Решение № 2-П/2026 ог 01.07.2026г. на Министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Иска отмяната му, както и отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за продължаване на административното производство. Претендира разноски. Ответникът – Министър на околната среда и водите чрез процесуален представител оспорва частната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред АСВТ акт, на основание чл.2а, ал.2 вр. ал.1 и ал.3 от Наредбата за ОВОС е прекратено административното производство за изготвяне на ОВОС за инвестиционно предложение на жалбоподателя. Обжалваният съдебен акт не е постановен на основание Закона за водите, а по материя, която е разпределена за разглеждане на Шесто отделение на Върховния административен съд и не е сред изрично възложените материи на Трето отделение на ВАС. Въпреки това и като съобрази Заповед № РД-06-103/08.04.2026г. на и.ф. Председателя на Върховния административен съд, съгласно която при установяване на неправилно разпределение по материя в дадено отделение след образуване на съдебно дело и разпределението му на съдия-докладчик, същото не следва да се препраща на надлежното отделение, а се разглежда от съдебния състав на вече определения докладчик, настоящият състав следва да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят – търговец, на 3.12.2025 година е подал в РИОСВ – Велико Търново уведомление за инвестиционно предложение, предлагайки на Министъра на околната среда и водите изграждане на нов повърхностен обект на река Дунав, с цел изземване на наносни отложения, като са посочени и крайните координационни точки на участъка. Инвестиционното предложение е препратено на ответника с писмо от 07.04.2026 година за процедиране по компетентност на основание чл.93, ал.2, т.6 от ЗООС, доколкото става въпрос за предложение, което попада в акваторията на река Дунав. С писмо от 21.04.2026 година, Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е уведомил МОСВ, че предложението е недопустимо с оглед забраните и ограниченията, предвидени в ЗВ, доколкото разглежданият участък е разположен изцяло в защитена зона „Остров Вардим – BG 0002018“, и не попада в критичен участък, определен в годишния план на ИАППРД за поддържане и подобряване на фарватера на река Дунав. Реализацията на инвестиционното предложение е недопустима в границите на така заявения участък, тъй като попада в хипотезата на чл. 118з, т. 4 от Закона за водите, който предвижда забрана за изземване на наносни отложения в участъци където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, с изключение на участъците, за които по реда на чл. 140, ал. 6 е установена необходимост от изземване. Установено е и обстоятелството, че заявеният в инвестиционното предложение участък попада в границите на защитена зона Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие – защитена зона BG0002018 „Остров Вардим”, определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и за опазване на дивите птици, по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗБР, обявена със Заповед № РД-560/05.09.2008 г. на МОСВ, (обн., ДВ, бр. 84/2008 г.), изм. със Заповед № РД-273/31.03.2021 г. на МОСВ (обн., ДВ, бр. 43/2021 г.), изм. и доп. със Заповед № РД-1030/03.11.2022 г. на МОСВ (обн., ДВ, бр. 89/2022 г.). Съгласно Заповед № РД-273/31.03.2021 г. на МОСВ (обн., ДВ, бр. 43/2021 г.), в границите на защитена зона BG0002018 „Остров Вардим” се забранява: т. 6.12. „изземване на наносни отложения от реката в периода на размножаване на видовете по т. 2.4.3 от заповедта“. От правна страна съдът е приел, че инвестиционното предложение попада в обхвата на т.2, б.“в“ от Приложение №2 към чл.93, ал.1, т.1 и 2 на ЗООС и по аргумент от чл.93, ал.1, т.1 от закона следва да се проведе процедура по преценяване на необходимост от извършване на ОВОС. Позовал се е на чл.2а, ал.2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/, според която компетентният орган, който в случя е именно министъра на ОСД прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове.Предвид представеното на основание чл.155, ал.1, т.23 от ЗВ становище на директорна на БДДР, съдът е счел, че министърът действа в условията на обвързана администрация и е длъжен да прекрати административното производство. Определението е правилно. Административният съд е съобразил приложението на процесуалните норми, като е разгледал спора в закрито заседание. В утвърдената практика на Върховния административен съд по дела с подобен предмет се приема, че в условията на прекратена процедурата по Глава Шеста от ЗООС за инвестиционно предложение, административният орган не се произнася с акт по същество, поради което и производството пред съда е по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Противно на твърденията на жалбоподателя, по делото е установено, както е подробно описано в обжалваното определение, защо съдът приема, че конкретният обект, за който се отнася инвестиционното предложения, попада изцяло в защитената зона „ Остров Вардим“. Съгласно чл. 82, ал. 6 ЗООС, въз основа на конкретна преценка на започналите процедури по ОВОС или екологична оценка, компетентният административен орган, може да разпореди тяхното прекратяване на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл. 101, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда). Чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) регламентира, че компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. С оглед събраните по делото доказателства, обосновано административният съд е приел за правилна преценката на административния орган, че инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател е недопустимо. В съдебното производство са обсъдени всички доводи на жалбоподателя, включително и тези, изтъкнати отново в частната жалба. Етапите на ОВОС са регламентирани в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. В случая процедурата е стартирана с подаване на инвестиционното предложение. Съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС, компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Следователно дори на етап преди постановено решение за необходимост или не от извършване на ОВОС, процедурата може да бъда прекратена на визираното в оспорения административен акт правно основание. Налице е хипотезата на чл. 118з, т. 4 във вр. чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ тъй като участъкът, в който попада дейността на ЕТ е в пределите на защитената зона BG0002018 "Остров Вардим", за която не е установена необходимост от изземване на наносни отложения с цел поддържането проводимостта на речното легло, т.е. не е налице изключението по чл. 118з, т. 4 ЗВ. Недоказани остават доводите на жалбоподателя, че инвестиционното предолжение е необходимо с оглед поддържане проводимостта на речното легло. Защитата от вредно въздействие на водите се осъществява чрез административно регулиране (превантивно планиране и оценка на риска), строителни и технически мероприятия (диги, корекции, язовири и укрепване на брегове) и поддържане на речните легла - чл. 138, ал. 4, т. 1 и т. 5 ЗВ, а поддържането на речните легла включва почистване от наноси, растителност и осигуряване на проводимост, за което са налице разписани правомощия на компетентните органи и съответни административни процедури съгласно разписаното в чл.138 и чл.140 ЗВ. При липса на официални свидетелстващи документи, доказващи необходимост от изземване на наносни отложения с оглед защита от вредното въздействие на водите, не може да се приеме, че е налице изключението по чл.118з, т.4 ЗВ. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро, на основание чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.