Определение № 12 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 497/2011 г.

Производството е по чл.250 ГПК. П. Н. П., С. Х. Г., Д. Н. Д., Ж.И. Т.- Х., П. Ю. П., Р. П. И. и А. И. И. молят да бъде допълнено Определение № 132/ 13.05.2011 г. по гр.д.№ 497/11 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу Решение № 1644/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1777/10 г. на Варненски окръжен съд, като твърдят, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането им за присъждане на направените в това производство разноски. Ответниците по молбата- М. Р. М., Т. Р. М., С. В. И., П. В. И., А. С. М., Д. Х. И. и Д. А. П. са депозирали писмен отговор, с който възразяват срещу присъждането на търсените разноски, като поддържат, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на случая, както и че същото изобщо не е заплатено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че производството по чл.250 ГПК подлежи на спиране с оглед наличието на висящо тълкувателно дело, решението по което е от обуславящо значение по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С разпореждане от 31.07.2012 г. председателят на ВКС е образувал тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК по някои въпроси, свързани с определянето и присъждането на разноските в гражданския процес, включително по въпросите: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му, и как следва да бъде доказано неговото изплащане- чрез представяне на нарочен документ /разписка, платежно нареждане и пр./, или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено; При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в П..2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата, или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер. Доколкото посочените въпроси са от значение за произнасянето по молбата с правна квалификация чл.250 ГПК в настоящото производство предвид релевираните срещу същата възражения в отговора на ответниците, производството по същата следва да бъде спряно до приемане на посочения задължителен тълкувателен акт по приложението на процесуалния закон. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение