Определение № 23 от 20.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 274/2015 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. С разпореждане № 595 от 04. 12. 2014 година по н.ч.х.д. № 1146 / 2014 година по описа на Районен съд – гр. Петрич, административният ръководител на съда – съдия М. Б., е прекратил производството по делото, образувано по частна тъжба на Н. Л. Т. срещу Н. И. Т., двамата от [населено място], за престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, защото този съд не може да образува състав. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и за възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за промяна на местната подсъдност за основателно, поради следното: Всички съдии от Наказателното отделение на РС – гр. Петрич са се самоотвели от разглеждане на делото на основание чл. 31 във вр. чл. 29, ал. 2 от НПК и при фактически съображения за съществуващи колегиални взаимоотношения на съдиите и съпругата на подсъдимия по делото Н. Т. – нотариус К. Т.. При тези данни и без да има възможност да контролира законосъобразността на направените самоотводи, Върховният касационен съд намери, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Окръжен съд – гр. Благоевград, а именно – Районен съд – гр. Дупница, след като местнокомпетентният за разглеждане на делото съд, не може да образува състав. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение