Определение № 328 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1778/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. И. срещу определение № 1594/02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1706/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 36049/01.04.2020г. срещу определение № 5040/06.03.2020г. по гр.д. № 2816/2020г. на САС. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд необосновано е приел, че имотът, по отношение на който е наложената обезпечителна мярка възбрана е прехвърлен от частния жалбоподател преди постановяване на определението за допускане на обезпечение по бъдещ иск. Иска се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба. Не е подаден писмен отговор от ответника по частната жалба „Зенит-99”ООД /н/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че частната жалба срещу определенито на СГС по чл.390 ГПК е недопустима, поради липса на правен интерес за частния жалбоподател, тъй като възбраненият имот е бил прехвърлен от И. И. на трети лица и наложената обезпечителна мярка възбрана по отношение на този имот не засяга правната сфера на ответника по бъдещия иск. Видно от твърденията в молбата за допускане на обезпечение и от доказателствата към нея разпоредителна сделка е била извършена от И. И. с имот с идентификатор 67800.34.23, а обезпечителната мярка възбрана е поискана, респ. наложена от СГС, по отношение на друг имот - с идентификатор 67800.34.21, за който не се спори между страните, че не е извършено прехвърляне. Следователно констатацията на въззивния съд, че с имота, предмет на обезпечителната мярка, е извършена разпоредителна сделка преди налагане на обезпечението е необоснована, което е довело и до неправилен краен правен извод за липса на правен интерес от частна жалба по чл.396 ГПК. Горното налага отмяна на обжалваното определение на САС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение