Определение № 9309 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. А., чрез адвокат К. Марков, против определение № 4067/02.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1858/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от жалбоподателя искане, обективирано в т. 2 от определението. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска отмяната му.

Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред административният съд е образувано въз основа на решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС, постановено по адм. дело 8135/2023 г., с което е отменено решение № 797/27.04.2023 г., постановено по адм. дело 1833/2021 г. по описа на АС - Пловдив. С посоченото решение на ВАС е определен предмета, спрямо който АС - Пловдив следва да се произнесе, а именно: исковите претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които се свеждат до издаденото постановление № С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичния изпълнител, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, до бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на И. П. А. след отмяната на издадения от него отказ по постановление № С160024-159-0000263/01.12.2016 г. с решение №472/27.12.2016 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител.

Във връзка с горното, с определение № 4067/02.05.2025 г. административният съд постановил следното в няколко точки:

1. Указал на И. П. А. какъв е предмета на делото;

2. Оставил без разглеждане искане, направено в молба от вх. № 32418/25.02.2025 г. да бъдат обявени за нищожни издадените от публичния изпълнител разпореждания за разпределение на постъпили суми в общ размер на 6 719,64 лв. след датата 27.12.2016 г. до 08.03.2022 г. /описани в табличен вид/, както всички разпореждания за разпределение на обща стойност 2 252,37 лв., с които са разпределени постъпили суми от запорираното вземане на ищеца от „Изоблок“ по отмененото ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020 г., с решение по адм. д. 84/2022 г. на АС - Стара Загора, които също са описани в табличен вид, както и иск обективиран в молба рег. № 7198/29.04.2025 г., с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на всички издадени ИАА, от служители на ответника за периода от 27.12.2016- 22.03.2021 г.;

3. Оставил без уважение искането за допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза и техническа експертиза;

4. Оставил без уважение исканията, посочени в II пункт 4 и 5 от молба рег. № 7198/29.04.2025 г.;

5. Допуснал изготвянето на допълнителна СМЕ с вещите лица психолог и психиатър, изготвили депозираното заключение по адм. дело 1833/2021 г. по описа на АС - Пловдив, която да отговори на въпроси 1 /в частта относно представените писмени доказателства, и 7/, посочени в молба рег. № 7198/29.04.2025 г.

Във връзка с горното, определил първоначален депозит от 300 лв. /по 150 лв. за всяко вещо лице/, вносими от А. в седмодневен срок от съобщението, а вещите лица да се уведомят за задачата, след постъпване на депозита.

Административният съд изрично посочил, че в частта, по т. 2 от определението, а именно в която исковете на И. П. А. са оставени без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок. В останалата част обаче определението е окончателно.

Въпреки горното уточнение, И. П. А., чрез адв. Марков, подал частна жалба против определение № 4067/02.05.2025 г., постановено по делото на АС - Пловдив, по повод на която съдът постановил определение № 4772/27.05.2025 г., с което върнал частната жалба на А., подадена против процесното определение по пункт 1, 3, 4 и 5. Посоченото определение на АС - Пловдив е оставено в сила с определение № 7781/11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6663/2025 г. по описа на ВАС.

С оспорената в настоящото производство т. 2 съдът е оставил без разглеждане искане, направено в молба от вх. № 32418/25.02.25 г. да бъдат обявени за нищожни издадените от публичния изпълнител разпореждания за разпределение на постъпили суми в общ размер на 6 719,64 лв. след датата 27.12.2016 г. до 08.03.2022 г. /описани в табличен вид/, както всички разпореждания за разпределение на обща стойност 2 252,37 лв., с които са разпределени постъпили суми от запорираното вземане на ищеца от „Изоблок“ по отмененото ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020 г., с решение по адм. д. 84/2022 г. на АС - Стара Загора, които също са описани в табличен вид, както и иск обективиран в молба рег. № 7198/29.04.2025 г., с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на всички издадени ИАА, от служители на ответника за периода от 27.12.2016-22.03.2021 г.

За да постанови горното, административният съд приел, че с молба вх. № 32418/ 25.02.2025 г. А. е направил отделно искане да бъдат обявени за нищожни издадените от публичния изпълнител разпореждания за разпределение на постъпили суми в общ размер на 6 719,64 лв. след датата 27.12.2016 г. до 08.03.2022 г. /описани в табличен вид/, както и всички разпореждания за разпределение на обща стойност 2 252,37 лв., с които са разпределени постъпили суми от запорираното вземане на ищеца от „Изоблок“ по отмененото ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020 г., с решение по адм. дело № 84/2022 г. на АС - Стара Загора, които също са описани в табличен вид.

Във връзка с горното, административният съд приел, че предметът на спора ясно е определен от ВАС с решението, с което делото е върнато за ново разглеждане, и никакви други твърдения и искове не могат да бъдат разглеждани в даденото производство. Съответно, така направените искания от страна на А. следва да бъдат обективирани в отделна искова молба, което не е сторено, поради и което първоинстанционният съд не дължи произнасяне в процесното производство по искането по пункт 2.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразни и съответни на установените факти по делото са изводите на първоинстанционния съд, поради и което настоящият състав напълно ги споделя.

Както правилно АС - Пловдив е посочил, предметът по процесното адм. № 1858/2024 г. ясно е очертан при връщането му за ново разглеждане от страна на ВАС с решение № 9498/19.08.2024 г., постановено по адм. дело 8135/2023 г. С посоченото решение на ВАС е определен предметът, спрямо който АС - Пловдив следва да се произнесе, а именно: исковите претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които се свеждат до издаденото постановление № С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичния изпълнител, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, до бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на И. П. А. след отмяната на издадения от него отказ по постановление № С160024-159-0000263/01.12.2016 г. с решение № 472/27.12.2016 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител. Следователно, формулираните в подадената от И. А. молба от вх. № 32418/25.02.2025 г. искане да бъдат обявени за нищожни издадените от публичния изпълнител разпореждания за разпределение на постъпили суми в общ размер на 6 719,64 лв. след датата 27.12.2016 г. до 08.03.2022 г. /описани в табличен вид/, както и всички разпореждания за разпределение на обща стойност 2 252,37 лв., с които са разпределени постъпили суми от запорираното вземане на ищеца от „Изоблок“ по отмененото ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020 г., с решение по адм. д. 84/2022 г. на АС - Стара Загора, които също са описани в табличен вид, както и искане - молба рег. № 7198/29.04.2025 г., с което се претендира обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на всички издадени ИАА, от служители на ответника за периода от 27.12.2016-22.03.2021 г., излизат извън предмета на делото, очертан с решението на ВАС. Правилно е посочено, че страната следва да подаде отделна искова молба, в която да формулира така направените си искания. Ако административният съд се произнесе по исканията на А., формулирани в молби вх. № 32418/25.02.2025 г. и рег. № 7198/29.04.2025 г., то той би се произнесъл свръх петитум, което е недопустимо.

В заключение следва да се посочи, че прекратяването на настоящото производство не е проблем за А. да подаде нова искова молба до съда, в която подробно и отделно да опише исканият си, формулирани в горепосочените молби.

Предвид на изложеното, Върховният административен съд намира, че съдът правилно е приложил материалния закон, като е оставил без разглеждане направеното от И. П. А. искане, обективирано в т. 2 от определението, поради и което обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение