Решение № 371 от 3.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1905/2010 г.

Решение № 371 от 3.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1905/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Й. П. като законен представител на Б. В. Б. срещу решение № 229 от 7.10.10 г. по в. гр. дело № 340/10 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която е отменено решение № 518 от 17.05.10 г. по гр. дело № 1171/10 г. на Районен съд-Стара Загора и е отхвърлен предявения от същата страна против В. Б. В. иск за увеличение на издръжка за разликата над 100 лв. до 120 лв. С определение № 542 от 7.04.11 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли спечелена от малолетно дете стипендия да се взема предвид при определяне размера на дължимата от родителите издръжка и предполага ли това намаляване размера на дължимата от родителите издръжка. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По своя характер отпуснатата на малолетно дете стипендия за изявени таланти в различни области представлява целеви средства за осигуряване на възможност за бъдещо развитие в съответната област/в случая за спорт/ и няма за цел покриване на ежедневните му нужди от храна, облекло, учебни пособия и т. н. Задължението за издръжка на непълнолетните деца от родителите им произтича от закона - чл. 143 СК. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се вземат предвид нуждите на детето и доходите на родителите. С оглед характера на стипендията същата не следва да се счита като доход на родителите и да бъде съобразявана при определяне размера на дължимата издръжка. Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и данните по делото, ВКС намира касационната жалба за основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като частично е отменил първоинстанционното решение, е увеличил първоначално определената ежемесечна издръжка, която бащата В. В. следва да заплаща на детето Б. от 80 лв. на 100 лв., като при определянето й е взел предвид възрастта на детето - 10 години, материалното положение на родителите, ръста на цените и нуждата от средства за отглеждането му, като е съобразил и отпуснатата му стипендия в размер на 120 лв. Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение не е съобразено с конкретните особености на случая. Не е съобразено, че отпуснатата на малолетното дете едногодишна стипендия в размер на 120 лв. месечно няма характер на издръжка за задоволяване на ежедневни нужди, а е за негови спортни постижения с оглед бъдещото му развитие в областта на спорта - по-конкретно карате-киокушин. При определяне размера на дължимата издръжката стипендията не следва да се взима предвид, а доходите на родителите. Данните по делото сочат, че майката П. Й. работи по трудов договор и получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 363 лв.; не получава други доходи, но притежава недвижими имоти- апартамент и гараж. Бащата В. В. получава брутно трудово възнаграждение в среден размер 903 лв., не притежава други доходи от наеми и хонорари, притежава недвижим имот- апартамент и няма задължение за издръжка към други лица. Детето Б. към момента на постановяване на решението е навършил 11 г., изучава английски език и карате, които са платена извънкласна форма на обучение. С оглед възрастта на детето, материалното положение на родителите, поскъпването на стоките и услугите и нуждата от средства за отглеждането и възпитанието му настоящият състав приема, че за издръжката му са необходими минимум 250 лв. месечно, от които бащата следва да заплаща 120 лв., а останалата сума да се поеме от майката, която едновременно с това полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. Изложеното нарушение на материалния закон налага въззивното решение да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 100 лв. до 120 лв. вместо него да се постанови друго, с което да се присъди допълнително още по 20 лв. месечно. В останалата осъдителна част решението е влязло в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът по касация следва да заплати на жалбоподателката направените пред тази инстанция разноски в размер на 200 лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.