Определение № 27 от 06.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 211/2019 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, по повод разпореждане № 45 от 18.02.2019 г. по в.н.ч.д. № 35/ 2019 г., по описа на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено за разглеждане от друг, равен по степен съд. Прокурор Тома Комов от Върховната касационна прокуратура дава становище, че делото следва да бъде възложено за решаване от друг съд, тъй като след постановените самоотводи на съдиите от окръжния съд не може да се образува съдебен състав. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по в.н.ч.д. № 35/ 2019 г., по описа на Сливенския окръжен съд, е образувано по частен протест на Сливенската районна прокуратура и по частна жалба на обвиняемия К. Г. У. срещу определение от 11.02.2019 г. по н.ч.д. № 140/ 2019 г. на Сливенския районен съд, с което е определена мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 4 000 лева. Съдиите от Сливенския окръжен съд се отвели, защото обвиняемият е разследващ полицай, както и до други сходни причини по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Налице са процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото, защото Сливенският окръжен съд не може да образува съдебен състав за въззивна проверка на определението по мярката за неотклонение. С оглед осигуряването на занижени финансови разходи и обезпеченост на нормалното движение на делото, и за пътуването на страните, Върховният касационен съд определя Ямболския окръжен съд, пред който да се проведе въззивното производство по законосъобразността на постановената процесуална мярка. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК