Решение № 193 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2009 г.

Решение № 193 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Р. С. Б. от гр. С. против решение от 27.04.2009 г. по гр. дело № 1459/2007 г. на Окръжен съд Б. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба О. с. "З", с. С., обл. Благоевград, О. С., с. С., обл. Благоевград, Д. г. с., с. С., обл. Благоевград и Р. д. на г., гр. Б. не изразяват становище по нея. Касационният съд обсъди доводите на касатора, относно отменителните касационни основания и констатира следното: с определение № 183/24.02.2010 г. по гр. дело № 1153/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 48/27.04.2009 г. по гр. дело № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б., поради наличие на основанието за това, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, изразяващо се в противоречива съдебна практика по въпроса за доказателствата, по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. За да остави в сила първоинстанционното решение № 256/24.10.2007 г. по гр. дело № 261/2007 г. на Районен съд - С., с което е отхвърлен установителния иск за признаване право на възстановена собственост, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата недоказаност, защото представеният списък на жителите от с. И., община Н., П. околия, собственици на частни гори, в който фигурира лицето Н. Б., като наследодател на ищеца, не е годно по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ доказателство. Ищецът твърди в исковата си молба, че неговият наследодател Н. е притежавал дъбова гора в землището на с. И., в размер на 76 дка, с конкретни граници. В подкрепа на твърдението си е представил препис-извлечение от емлячния регистър на с. И. и към него удостоверение № 357/2007 г. на началника на ОСЗГ, О. С., установяващо, че поименните списъци, в които под № 18 фигурира името на наследодателя на ищеца представляват "Списък на жители от с. И., община Н., П. околия, собственици на частни гори". Списъкът-извлечение е предоставен от Д. архив. Касационният съд счита, че въззивният съд неправилно е игнорирал доказателствената стойност на представените писмени доказателства, които установяват притежаването на гори и земи, подлежащи на възстановяване, по реда и условията на ЗВСГЗГФ, в какъвто смисъл е и практиката на съдилищата в гр. К., София и Ш., приемащи в съдебните си актове, че емлячният и данъчният регистър са документи, допустими от закона за установяване правото на собственост върху подлежащите на възстановяване гори и земи от горския фонд. Тези регистри са сред изрично посочените в текста на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ и са доказателства за притежателите на описаните имоти. Касационният съд приема за правилна цитираната съдебна практика, на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което счита за основателен и доказан предявеният иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Ответникът Р. д. на г., гр. Б. дължи на касатора разноските за настоящата инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II г. о.