Определение № 488 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5066/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалва се определение № 1468/ 17.06.2014 г. по гр. д. № 1424/ 2014 г, с което Софийски апелативен съд оставя без разглеждане по същество частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от 05.02.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-5 състав поради недопустим предмет на обжалване. Определението се обжалва от [фирма] със съображението, че възможността за обжалваемост на отказа за допускане на изменение на иска обезпечава правилното приложение на чл. 214 ГПК и като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт. За настоящото производство е без значение становището на ответника по частната жалба М. Михайлова П.. Обжалваният акт отрича правото на частна жалба срещу отказа на съда да допусне изменение на иска. По съществуването и/ или надлежното упражняване на чуждото потестативно право ответникът по нея не разполага с възражение. Чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК допуска възможността пред Върховния касационен съд да се обжалват определенията на въззивната инстанция, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Обжалваното определение е в тази категория. Частната жалба е от ищците, на които единствено принадлежи интересът от обжалване на определението. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Следователно е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След преценка на двете хипотези на чл. 274, ал. 1 ГПК, които обосновават допустимостта на частната жалба срещу определенията на първата инстанция, с обжалваното въззивният съд изключва осъществяването и на двете. Въззивният съд приема, че: 1) отказът за изменение на иска не прегражда по-нататъшното развитие на делото, защото подлежат на разглеждане първоначално предявените искове за прогласяване нищожността на договора по нотариален акт № 47/ 12.12.2008 г. и искът за развалянето на договора – в самостоятелно производство и 2) не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол за отказа на съда да допусне този вид изменение на иска. Единственото изключение от правилото, че е необжалваемо определението на съда по изменението на иска, е за това, с което съдът отказва да допусне изменение по размер на иск относно цялото вземане (на иск, непредявен като частичен). Силата на пресъдено нещо и последицата на чл. 299, ал. 1 ГПК обосновават изходната тълкувателна позиция за това единствено изключение, което се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 7, б. „ б” на ТР № 1/ 2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г ОСГТК на ВКС). В случая ищецът е поискал не изменение по размер (то е и несъвместимо с искането за прогласяване нищожността на договора), а да бъде приет нов иск наред с първоначалните. Д. в частната жалба е без значение за нейната основателност. Обикновеният законодател е компетентен да прецени коя е групата на определенията, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и я лимитира. А. следва от буквалния прочит на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. За недопустимостта на частната жалба до въззивния съд е достатъчно, че извън групата остава протоколното определение на първата инстанция. Надхвърля проблематиката на настоящото производство и въпросът дали при условията на евентуалност няма предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въпреки че исковата молба съдържа само обстоятелствена част за възникналото право на разваляне на договора по нотариален акт № 47/ 12.12.2008 г. с титуляри страните без съответстващ петитум. Определението, с което въззивният съд оставя без разглеждане частната жалба поради недопустим предмет, подлежи на потвърждаване от касационната инстанция. При тези мотиви, съдът