Определение № 11200 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. Барашка срещу мълчалив отказ на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ да се произнесе по жалбата й от 26.07.2023г. срещу становище изх. № Ж-21-748/26.07.2023г. на Инспектората към ВСС /ИВСС/ по искането й за възбуждане на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарни наказания на съдии от ОС - Разград, допуснали нарушения при разглеждането на гр.д. № 227/2022г. по описа на съда. Претендира се неправилност и отмяна на обжалвания мълчалив отказ, както и да се задължи ВСС да образува дисциплинарно производство и вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание за допуснати от тях дисциплинарни нарушения. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, след като извърши проверка за допустимост, намира жалбата за процесуално недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт – чл.159 т.1 от АПК. От твърденията в жалбата и от данните по делото е видно, че по жалби /сигнали/ на Р. Барашка до ИВСС /и препратени такива от ВСС/ с твърдения за неправилни съдебни актове и наличие на конфликт на интереси на съдиите по гр.д. № 227/2022г. по описа на Окръжен съд – Разград, в ИВСС е била образувана преписка. След запознаване с оплакванията ИВСС е обективирал в Становище изх. № Ж-21-748/26.07.2023 г. констатациите си, че поставените в сигнала проблеми са извън правомощията на ИВСС, изчерпателно регламентирани в чл.54, ал.1 от ЗСВ. Изложил е мотиви, че съгласно визираната разпоредба е компетентен да извършва проверки на организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, както и да контролира образуването, движението и приключването на делата в установените от процесуалните закони срокове, твърдения за каквито нарушения не се навеждат. Посочил е, че Инспекторатът няма правомощия да извършва проверки относно обосноваността, законосъобразността и правилността на постановените от магистратите съдебни актове при осъществяване на тяхната правораздавателна дейност. По отношение на твърдението за конфликт на интереси на съдията – докладчик, ИВСС е установил немотивираност и липса на доказателства, поради което и неоснователност на оплакването. В заключение инспекторът е приел, че не са налице обективни основания за образуване на проверка по чл.56 ал.1, чл.57 ал.2 и чл.58 от ЗСВ и отхвърлил искането. Въведеният с жалбата предмет на оспорване е мълчалив отказ на СК на ВСС да се произнесе по жалбата на Барашка от 26.07.2023г. срещу становище изх. № Ж-21-748/26.07.2023г. на Инспектората към ВСС /ИВСС/ и в частност по искането й за възбуждане на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарни наказания на съдиите от ОС - Разград, допуснали нарушения при разглеждането и постановили неправилни съдебни актове по на гр.д. № 227/2022г. по описа на съда. Жалбоподателката основава искането си на разпоредбите на чл.4 и чл.307 ал.3 т.3 от ЗСВ. Мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 от АПК е налице при неизпълнение на нормативно уредено задължение на административния орган да разгледа и се произнесе по същество по отправено до него искане в изискуемите по чл. 57 от АПК срокове. От горното следва, че не всяко непроизнасяне на сезирания с искане орган попада в хипотезата на чл. 58 от АПК, а само това, за което органът е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно определен срок. В конкретния случай за СК на ВСС не е съществувало задължение за произнасяне, поради което и не може да се формира годен за оспорване мълчалив отказ. Нормата на чл.312 ал.1 от ЗСВ сочи ясно очертан лимитиран кръг от лица, които могат да правят предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, а именно: съответният административен ръководител, по-горестоящ административен ръководител, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието. Жалбоподателката като недоволна от съдебния акт и процесуалните действия на съдебния състав страна по разглежданото дело не попада сред лицата, имащи право да инициират дисциплинарно производство пред ВСС. Затова и оплакванията й до ВСС са били препратени до ИВСС за проверка и констатации. От своя страна Инспекторатът към ВСС, видно от изготвеното становище, е оставил без уважение искането на Барашка за извършване на проверка по чл.56 ал.1, чл.57 ал.2 и чл.58 от ЗСВ, по съображения, че няма правомощия да извършва проверки относно обосноваността, законосъобразността и правилността на постановените от магистратите съдебни актове при осъществяване на тяхната правораздавателна дейност, както и поради недоказаност и неоснователност на твърденията за конфликт на интереси. Актът на Инспектората не засяга пряко правната сфера на подателя на сигнала, няма характера на административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не подлежи на контрол по административен или съдебен ред. При тези данни, при липса на надлежно предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдиите по смисъла на чл.312 ал.1 от ЗСВ, и при липса на правна възможност за упражняване контрол върху актове на ИВСС, за СК на ВСС не съществува задължение за произнасяне. По тези съображения непроизнасянето от страна на компетентния орган не може да формира мълчалив отказ по смисъла на закона, който да подлежи на оспорване по съдебен ред. Предвид наличието на отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл.159 т.1 от АПК - липса на годен за обжалване административен акт, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,