Решение № 8347 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2772/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД, ЕИК 204485033, с. Калековец, обл. Пловдив, чрез пълномощника адвокат Асадурян, срещу решение № 11307 от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1288/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД–3131-2-8/09.06.2025 г., издадена от ЗА изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), с която е отнет издаден лиценз № Л-3129-985 от 29.12.2021 г. с титуляр „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“, с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на АКСУ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска оспореното решение да бъде отменено. Възведена е и претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касация - изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, чрез пълномощника главен юрисконсулт Делииванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 09.06.2025 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 158, ал. 3 във връзка с ал. 2 и ал. 1, т. 3 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), във връзка със задължително предписание № ЗП-2 от 16.02.2024 г. и заповед № РД-01-87 от 24.07.2024 г. на изпълнителния директор на АКСУ, констативен протокол № КП-362 от 04.06.2025 г. и чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на АКСУ е отнет издадения лиценз № Л-3129-985 от 29.12.2021 г. с титуляр „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“, с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед административният съд подробно е аргументирал теза, че тя е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при издаването й не са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е акцентирал върху факта, че даденото на дружеството задължително предписание (необжалвано от адресата) за отстраняване на пропуски не е изпълнено в цялост 15 месеца след влизането му в сила, обусловило издаването на процесната заповед. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. В съответствие с чл. 172 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, свидетелските показания са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (чл. 153, ал. 1, т. 3 от ЗСУ). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта на заместващия изпълнителния директор на АКСУ, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за нейната незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съображенията, изложени от Административен съд - Пловдив, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота във връзка с възраженията в касационната жалба следва да се отбележи, че законодателят е предвидил като абсолютно основание за отнемане на лиценз неизпълнението в срок на задължително предписание, което е доказано по делото. В случая административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Дори се кредитира изцяло истинността на твърдяното от касатора, предвид горното то не е от характер да промени извода за законосъобразност на процесния индивидуален административен акт. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият процесуален представител, за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното искане на касатора акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна, а следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният директор на АКСУ е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 102,26 евро, платимо от касатора, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът, който е равен на нормативно предвидения минимум (превалутиран), е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор и молба със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение