Определение № 130 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 739/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на В. Д. Д. срещу определение № 260033 от 21.01.21г. на Ловешки окръжен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено в частта за разноските определение № 260173/20г., с което е потвърдено прекратително определение на районен съд. Излагат се доводи, че молбата на насрещната страна Г. С. Ч. по чл. 248, ал.1 ГПК е неоснователна, тъй като искането за присъждане на разноски по частното дело пред окръжния съд е направено след постановяване на определението, чието допълване е поискано, чрез дописване на искането незаконно в отговора на частната жалба, тъй като самото искане било дописано ръкописно с друг мастилен цвят. В срока за отговор Г. Ч. е възразил, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно- още с отговора на частната жалба. Макар искането да е дописано, то е преди поставения подпис и е част от текста на отговора на частната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Искането за присъждане на разноски представлява волеизявление и частен диспозитивен документ. За валидността на волеизявлението съдът извършва проверка на формата и съдържанието от външна страна. А за наличието на процесуалните предпоставки на волеизявлението съдът следи служебно, които са преклузивен срок, процесуална легитимация, правен интерес. В случая искането за присъждане на разноските е направено писмено и е преди поставения подпис на автора на документа, следователно е част от текста на отговора на частната жалба от външна, формална страна. Поради което искането има за дата, датата на която е депозиран отговорът на частната жалба, удостоверена с подпис и печат на длъжностно лице от канцеларията на съда. Проверката се извършва от външна, формална страна и съдът не може да презумира наличието на интелектуална подправка на частния диспозитивен документ. Който твърди такъв порок на документа следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал.1 ГПК и чл. 193, ал.3, изр. 1 ГПК, доколкото не се оспорва автентичността на частния документ.. Тъй като искането за присъждане на разноски по частното производство пред Ловешки окръжен съд е направено своевременно, и направените разноски са доказани, то обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. От друга страна, искането на Г. Ч. за присъждане на разноски в настоящото производство по частна жалба срещу определение по чл. 248, ал.1 ГПК е неоснователно. Направените разноски в исковото производство се присъждат в зависимост от изхода на делото по предявения иск или при прекратяване на производството по иска, съгласно чл. 78 ГПК. Тази разпоредба е изключителна, защото изчерпателно урежда случаите, в които се присъждат разноски и не подлежи на разширително тълкуване. Поради това окончателният акт по смисъла на чл. 81 ГПК е решение по същество на спора или определение, с което се прекратява производството по иска. В случая определението на ВКС по частна жалба срещу определение на окръжен съд по чл. 248 ГПК няма характер на окончателен акт по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО