Решение № 14071 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2011 г.

Решение № 14071 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по жалба на консорциум "Ангелов и партньори" срещу решение № 1074 от 30.08.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-801 от 19.07.2011 г. С обжалваното решение КЗК е оставила без уважение жалбата му против решение № 1 от 4.07.2011 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции, с което са класирани участниците и е определен изпълнителя на обществената поръчка. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението в частта му, с която са оставени без уважение две твърдения, направени в първоначалната жалба, съответно по точки 2 и 6, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения моли, решението на КЗК да се отмени, да се отмени и обжалваната заповед на възложителя, като вместо това се постанови друго решение, с което процедурата се върне от последното законосъобразно действие, и на възложителя се дадат указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като в писмени бележки излага твърдения, опровергаващи тези на жалбоподателя. Моли, жалбата да не се уважава и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - консорциум "Ангелов Начев, Ганева" и фондация "Институт за европейски проекти", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна. В представените писмени бележки е изложила твърдения, опровергаващи тези на жалбоподателя. Моли, решението на КЗК да се остави в сила, като претендира и присъждане на разноски. КЗК не е взела становище. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), действащ като възложител, с решение № ПР-К-02-31 от 7.04.2011 г. е открил открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изработване на правен анализ за нуждите на инвеститорите в България и на сравнителен правен анализ на законодателството в други държави членки на ЕС и Балканите и актуализация". С решението възложителят е одобрил обявлението и документацията за участие. В раздел II от документацията за участие са посочени общата и основна цел на проекта: да се получи подробна информация за конкретни добри модели на подкрепа на преките чуждестранни инвестиции в държавите членки на ЕС и съседни балкански страни, кои сектори са с предимство, в това число решаването на проблема с държавните помощи. Посочено е, че анализът и предложените модели на правни регламенти ще помогнат за адаптиране на България към бързо променящите се трендове в индустриите по света. Общата цел на сравнителния правен анализ на държавите членки на ЕС и Балканите е да се изготвят препоръки за създаване на български модел на адаптирана правна рамка за подкрепа на преките чуждестранни инвестиции в България. Във връзка с така поставената обща и основна цел на проекта, участник в процедурата е отправил запитване до възложителя на основание чл. 29, ал. 1 ЗОП относно минималния брой държави от ЕС и Балканите, които трябва да бъдат включени в сравнително - правния анализ и изисква ли се държавите от Балканите да са страни членки на ЕС или трябва да се включат и трети държави. Разяснението на възложителя по така поставения въпрос е че в проекта не е поставено изискване за конкретно определен минимален брой държави, които да бъдат включени в сравнително - правния анализ. Анализът трябва да обхване страни, които са привлекли най-голям брой преки чуждестранни инвестиции в общоевропейски мащаб. Държавите от Балканите следва да не са само членове на ЕС, а и трети страни. Критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта, като методиката и показателите са съдържат в документацията за участие. От нея се установява, че офертата получила най-голям брой точки при комплексната оценка, която е 100 точки, се класира на първо място. Комплексната оценка се състои от показател за техническа оценка и показател за оценка на ценовата оферта. Показателя за техническата оценка се състои от два отделни показатели: съответствие на предложението на участника с техническото задание на възложителя-доколко анализът на участника показва правилното разбиране на целите на поръчката с тежест от 20 точки и методология за изпълнение на поръчката с тежест от 60 точки. Оценката на техническото предложение и определянето на точките са дадени в отделна таблица. От данните по делото се установява, че "Евроконсултантс България С. А. " АД, участник в консорциум "Тодоров и Дойкова" адвокатско дружество и "Евроконсултантс България С. А." АД е със законен представител г-н Кокас, който е подал декларация по чл. 47, ал. 1, ал. 2 и 5 ЗОП на гръцки език. Такава декларация на гръцки език са подали и председателят и заместник-председателят на съвета на директорите. В изпълнение на разпоредбата на чл. 68, ал. 8 ЗОП комисията по чл. 34 ЗОП е дала възможност на този участник да отстрани нередовността, като от протокол № 3 от 21.06.2011 г. на комисията се установява, че консорциумът е отстранил нередовността в срок. Комисията е приела, че представената декларации по чл. 47, ал. 1, ал. 2 и 5 ЗОП на български език, подписана от представляващия и председателя и заместник-председателя на съвета на директорите е редовна. От същия протокол на помощния орган на възложителя се установява, че на 21.06.2011 г. е извършено оценяване на техническите оферти на участниците, при което консорциумът "Арсов, Начев, Ганева" и фондация "Институт за европейски проекти" е получил максимална оценка от 80 точки, консорциум "Ангелов и партньори" е получил оценка от 75 точки. Към протокола на комисията са приложени оценителните листове на всеки един чл. от петчленната комисия за всяка техническа оферта на участниците. На 24.06.2011 г. комисията е извършила оценка и на ценовите оферти, като според комплексната оценка на първо място е класиран консорциумът "Арсов, Начев, Ганева" и фондация "Институт за европейски проекти", на втора място - консорциум "Тодоров и Дойкова" адвокатско дружество и "Евроконсултантс България С. А." АД, а консорциум "Ангелов и партньори" е класиран на трето място. С решението си по чл. 73, ал. 1 ЗОП възложителят е обявил класирането на участниците и е определил за изпълнител на обществената поръчка консорциумът "Арсов, Начев, Ганева" и фондация "Институт за европейски проекти". Това решение на възложителя е обжалвано пред КЗК от консорциум "Ангелов и партньори". В жалбата си жалбоподателят е поддържал допуснати нарушения на процедурата, които е изложил в шест пункта. По всеки един от тях КЗК се е произнесла, като е изложила обосновани мотиви. Относно твърдението, че комисията по чл. 34 ЗОП при оценяване на техническото предложение на участниците е била въвела показател, който не е зададен в методиката и документацията за участие, КЗК е приела, че твърдението е неоснователно. Според нея, изложените мотиви от членовете на комисията при определяне на оценката на техническото предложение не представляват въведен нов показател, а обосноваване на дадената оценка, поради което е приела, че оценителната комисия е спазила изискването на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП. Твърдението на жалбоподателя, че консорциумът "Тодоров и Дойкова" адвокатска дружество и "Евроконсултантс България С. А." АД са представили декларации по чл. 47, ал. 1, ал. 2 и 5 ЗОП на изпълнителния директор и председателя на борда на директорите и заместник председателя му, на български език и подписани, без превод, което е в нарушение на чл. 68, ал. 9 ЗОП, КЗК също е възприела за неоснователно. Съдружникът в консорциумът "Евроконсултантс България С. А." АД е бил представило декларация по чл. 47 ЗОП само на гръцки език. Комисията по чл. 34 ЗОП е изискала такива декларации на български език. Декларациите са представени, подписани от авторите им, написани на български език. КЗК е счела, че комисията като е приела декларациите на български език не е допуснала нарушение. По всеки един пункт от останалите доводи на жалбоподателя КЗК е изложила мотиви, които не се оспорват, а възприемат от жалбоподателя, видно от изложеното в обстоятелствената част на жалбата му до съда. Като краен извод КЗК е приела, че жалбата срещу решението на възложителя по чл. 73 ЗОП е неоснователна, поради което я е оставила без уважение. Постановеното решение на КЗК е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна и недоказана. В жалбата до съда първият наведен довод е отново същият, твърдян и пред КЗК, че оценителната комисия е въвела нов показател при оценката на техническите оферти. Това твърдение се обосновава с описаните мотиви от членовете на оценителната комисия при поставянето на оценките по двата отделни показатели на техническата оферта на жалбоподателя. От оценителните листи на всеки един от членовете на комисията, които представляват таблицата за оценка на техническата оферта по двата показателя се установява, че срещу всяка една поставена оценка е направена обосновка, представляваща мотиви за присъждането на тази оценка. Самите оценителни листи или таблицата сочи на възможност за поставяне на точки, през пет пункта или стъпка, в зависимост от описаното съответствие. Това е така, защото показателят е субективен и за да има съпоставимост между оценките на отделните участници на техническата оферта, трябва за всяка една оценка да има кратко описание на техническото предложение и съответствието му с въведените изисквания на възложителя. Само по този начин може да се установи защо по един и същи показател една техническа оферта е получила максимален брой точки, а друга оферта - по-малко точки примерно с 5 или 10 пункта или стъпки от тази, с която се сравнява. Тъкмо затова в таблицата за оценка на техническата оферта има последна графа "Аргументация на оценките", която е след графата "Точки, дадени от оценителя". Аргументацията на оценителя не следва да се смесва с показателите за оценка. Това води до необосновано твърдение, каквото е това в жалбата. От представените оценителни листове на всеки чл. от комисията е видно, че всяка поставена оценка е аргументирана, каквото е изискването на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП. Наведеният довод в жалбата за въвеждането на нов несъществуващ показател е неоснователен и се опровергава от писмените доказателства. Вторият довод в жалбата е относно декларациите по чл. 47, ал. 1, ал. 2 и 5 ЗОП на изпълнителния директор, на председателя и заместник-председателя на съвета на директорите на "Евроконсултантс България С. А." АД, които са представени на български език и подписани от тях. Твърди се, че след като първоначално представените декларации са на гръцки език, но без официален превод, подадените декларации от същите лица, на български език не ангажират отговорността им, защото те не владеят български език, а незавереният превод също не ангажира отговорността на преводача, с което е допуснато нарушение от оценителната комисия. Твърдението е невярно. Според чл. 56, ал. 4 ЗОП когато участникът в процедурата е чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, офертата се подава на български език, документът по ал. 1, т. 1 се представя в официален превод, а документите по ал. 1, т. 3, 4, 5 и 10, които са на чужд език, се представят в превод. В конкретният случай документите по чл. 56, ал. 1, т. 5 са представени както на гръцки език, а така също и на български език, като декларациите са подписани от лицата, от които изхождат самите декларации. Изискването на закона е спазено. Въпросът дали деклараторите владеят български език и дали разбират съдържанието на декларираното от тях или не, не е относим към спора. Авторството им не е оспорено. КЗК като е приела, че жалбата и по тези два довода е неоснователна е постановила правилно решение, което не е в нарушение на материалния закон. Жалбата против него е неоснователна и недоказана. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на разноски на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски също ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Според представеният договор за правна защита и съдействие - лист 34 от делото, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати 1000 лв. разноски на заинтересованата страна. По изложените съображения и на основание чл. 122е, ал. 1 ЗОП настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение