Определение № 12524 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. П., чрез адв. Върбанов, против определение № 1155 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 902/2025 г. на Административен съд София – област. Жалбоподателката поддържа, че определението е недопустимо, като постановено от местно некомпетентен съд, а по същество- неправилно, тъй като отказите на кмета на община Правец изричен, обективиран в писмо изх. № 9400-3296/1/30.07.2025 г., и мълчалив, формиран по заявлението на П. за предоставяне на строителни книжа, представляват индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол. Моли определението да бъде отменено и обезсилено. Ответникът кмет на община Правец оспорва частната жалба. Излага съображения, че пред Административен съд София – град е образувано адм. дело № 9416/ 2025г. с идентичен предмет и страни, приключило с протоколно определение от 13.10.2025г. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение констатира следното: Производството пред Административен съд София – област е образувано по жалба на П. против писмо изх. № 9400-3296/1/30.07.2025 г. на кмета на община Правец, с което органът заявява, че не може да й предостави поисканите със заявление № 9400-3296/24.07.2025 г. акт обр. 14 и акт обр.15 за жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] и против мълчалив отказ на същия орган по същото заявление за предоставяне на всички строителни книжа за същия строеж. Съдът приема, че обжалваното писмо е с уведомителен характер и мълчалив отказ не е формиран, поради което не са налице подлежащи на съдебен контрол административни актове. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 с определението, предмет на оспорване, административният съд оставя жалбата на П. без разглеждане и прекратява производството по делото. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Възражението за постановяване на съдебния акт от местно некомпетентен съд е неоснователно. Действително, съгласно чл. 133, ал. 1АПК компетентен да се произнесе по жалбата на П. е Административен съд София- град, тъй като постоянният адрес на оспорващата е в гр. София. В случая не е спазена норма, регламентираща местната подсъдност, която не е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и която при несвоевременен отвод за подсъдност се стабилизира (арг. чл. 134, ал. 2 АПК). Останалите възражения на частната жалбоподателка са частично основателни. Заключението на първоинстанционния съд, че оспореното писмо на кмета на община Правец не представлява подлежащ на оспорване административен акт, е незаконосъобразно. Заявлението на П. до кмета на община Правец за предоставяне на акт обр.14 и акт обр. 15 за жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], следва да се квалифицира като искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията – претендира се административно действие -издаване на преписи от документи, които имат значение за реализиране на законен интерес на заявителя. Извършването на административни услуги е част от дейността по административно обслужване, възложена на общинската администрация, която кметът на района следва да осигури (чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗМСМА). Оспореното пред съда писмо по същността си обективира отказ на кмета на община Правец да извърши услугата. Този отказ, обратно на възприетото от административния съд, подлежи на оспорване на по реда на АПК съгласно § 8 от ПЗР на АПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че жалбата на П. против писмо изх. № 9400-3296/1/30.07.2025 г. на кмета на община Правец е допустима, тъй като е насочена против подлежащ на оспорване акт. Ето защо не са налице посочените от първоинстанционния съд основания за прекратяване на производството. Постановеното в този смисъл определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. В частта, в която се оспорва мълчалив отказ на кмета на община Правец да предостави, посочените в заявлението от 24.07.2025г., строителни книжа, изводът на административния съд е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Обратно на изложеното от административния съд, по заявлението на П. за предоставяне на строителни книжа липсва произнасяне, поради което следва да се приеме, че е формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. С оглед данните, че тези строителни книжа са предоставени на заявителката (протокол от съдебно заседание, проведено на 13.10.2025г. по адм. дело № 9416/ 2025г. на АССГ) и искането на П. е удовлетворено, факт, който следва да бъде съобразен на основание чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се приеме, че правният интерес от оспорване на мълчаливия отказ е отпаднал и на това основание жалбата на П. е недопустима. По тези съображения и при условията на смисъла на чл. 159, т. 4 АПК жалбата в тази част следва да се остави без за разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. В този смисъл е крайният извод на административния съд, независимо от изложените съображения, поради което определението в частта, в която производството по жалбата на П. против мълчалив отказ на кмета на община Правец е прекратено, следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,