Определение № 5246 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4091/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Н. Б., с адрес в гр. Кърджали, чрез процесуален представител, срещу определение № 652/01.04.2026 г., постановено по адм. дело № 98/2026 г. на Административен съд /АС/ - Кърджали, с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на срока за обжалване на решение № 402/29.12.2025 г. по преписка № 261/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и е оставена без разглеждане подадената от него жалба, срещу цитираното решение на КЗД и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - Комисия за защита от дискриминация, не излага становище по нея. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС - Кърджали е изложил мотиви, че по отношение на искането за възстановяването на срока за обжалване не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от АПК, а именно такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Административният съд е приел още, че оспореният пред него административен акт е съобщен на неговия адресат посредством предоставения от последния електронен адрес, като същият не е представил доказателства, установяващи фактическа невъзможност да упражни правото си на жалба, в рамките на периода, в който е текъл срокът за обжалване – от 13.01.2026 г. до 26.01.2026 г. вкл. С оглед тези съображения административният съд е оставил без уважение искането за възстановяване на срока, съответно е оставил без разглеждане жалбата срещу оспореното решение на КЗД и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на направеното искане за продължаване на срока за обжалване по реда на чл. 161 АПК. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба срокът за извършване на процесуално действие може да бъде продължен по молба на заинтересованата страна само когато пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В конкретния случай обосновано АС – Кърджали е приел, че изложените пред него съображения не разкриват признаците на такива обстоятелства по смисъла на закона – не става въпрос за извънредни, обективни и непреодолими пречки, които да са възпрепятствали своевременното упражняване на правото на жалба. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на решаващия съд при преценката за просрочие на жалбата, подадена по електоренен път на 17.02.2026 г., срещу решението на КЗД и счита същите за правилни и съответстващи на закона. Безспорно е установено, че решение № 402/29.12.2025 г. по преписка № 261/2015 г. на КЗД е връчено на адресата на електронен адрес /имейл/, посочен от самия него за целите на кореспонденцията с административния орган, като същият изрично е потвърдил получаването му. Както е отбелязал административният съд изпращането на уведомления на посочен от страната електронен адрес е способ за призоваване и връчване на съобщения по чл. 18а, ал. 4 от АПК. Съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и съобразно правилата на Закона за електронните съобщения, връчването на електронно изявление на посочен от получателя електронен адрес поражда правните последици на надлежно връчване от момента, в който съобщението е постъпило в посочената от адресата информационна система. От този момент за адресата започва да тече срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК, което е потвърдено на 12.01.2026 г. електронно от жалбоподателя. При тези данни първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване на решението на КЗД, което е самостоятелно основание по чл. 159, т. 5 АПК за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,