Решение № 2224 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас против Решение №4734/ 23.05.2025 г. на Административен съд Бургас, по адм дело №193/2025 г., с което съдът отменя Заповед за налагане на санкции № РД-25-103/22.01.2025 г., издадена от Т. Савова– директор на РЗОК – Бургас, с която „Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Маджуров“ ООД, ЕИК 201351100, представлявано от д-р А. Маджуров – управител, за извършени две нарушения на чл. 55, ал. 2 т. 5 от ЗЗО, чл. 324, т.2, чл. 421, чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за медицински дейности 2023-2025 г. / по т.3.1 и по т.3.2 от Протокол № 1552/20.11.2024 г./, е наложена санкция – финансова неустойка в размер на по 200 лева за всяко нарушение /общо 400 лева/ и осъжда НЗОК да заплати разноски от 50 лева на „МБАЛ д-р Маджуров“ ООД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. С оглед на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се поддържа, че съдът неправилно заключил, че не е налице нарушението по чл. 55, ал.2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, вр. с чл. 324, т. 2, чл. 421, чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за МД за 2023- 2025 г. във връзка с Приложение №2. Касаторът посочва, че бил налице фактическият състав на нарушението, свързано с документиране на хоспитализация на ЗОЛ. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, да отхвърли жалбата и да присъди разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „МБАЛ д-р Маджуров“ ООД в писмен отговор по делото поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният административен съд е приел за установено, че със Заповед за налагане на санкции № РД-25-103/22.01.2025 г., издадена от Т. Савова– директор на РЗОК – Бургас, в която са констатирани нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 324,т. 2, чл. 421, чл. 425, ал. 1, т.8 от НРД за медицински дейности 2023-2025 г., на лечебното заведение е наложена санкция – финансова неустойка в размер на по 200 лева за всяко нарушение или общо 400 лева. От данните по делото се установява, че на „Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Маджуров“ ООД, е била възложена проверка със Заповед №РД-25-1793/05.11.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас, относно изпълнение на индивидуален договор № 021158/11.10.2023 г. за оказване на БМП по КП и извършване на амбулаторни процедури. За резултатите от проверката е съставен Протокол №1552/20.11.2024 г., съдържащ фактически установявания за извършени от болницата нарушения, а именно за В. Н. - дете на [възраст] хоспитализирано в лечебно заведение „МБАЛ- Маджуров“ ООД с история на заболяване №2868 по КП № [номер], в стр. 1 „блок пациент“, ИЗ №2868 не е попълнен съгласно изискванията на Приложение 2 към НРД за мед. дейности 2023-2025 г. във вр. с договор № РД –НС-01-2-1 от 20.02.2024 г. Прието е, че липсват попълнени задължителни реквизити: лице за контакт, адрес на близките родител/настойник. Посочено е, че е нарушен чл. 55, ал. 2 т.5 ЗЗО, чл. 324, т.2, чл. 421, ал. 1, т.8 от НРД за МД за 2023-2025 г. Също така, за пациент Е. К. Х. – дете на [възраст], хоспитализирано в лечебно заведение „МБАЛ- Маджуров“ ООД с история на заболяване №2849 по КП №[номер], в стр. 1 „блок пациент“, ИЗ №2868 не е попълнен съгласно изискванията на Приложение 2 към НРД за мед. дейности 2023-2025 г. във вр. с договор № РД –НС-01-2-1 от 20.02.2024 г. И за този пациент е установено, че липсват данни като задължителни реквизити: лице за контакт, адрес на близките родител/настойник. Посочено е, че е нарушен чл. 55, ал. 2, т.5 ЗЗО, чл. 324, т. 2, чл. 421, ал. 1, т. 8 от НРД за МД за 2023-2025 г. В писменото становище до РЗОК-Бургас болницата посочва, че и двете хоспитализирани деца са били придружавани от майките и липсата на данни за контакт родител/настойник в медицинската документация при условие, че същият е на място и придружава пациента, не обосновава извършване на нарушение. Изразява становище, че не е налице основание за налагане на санкция. На базата на установените от проверяващите длъжностни лица, факти и обстоятелства, директорът на РЗОК-Бургас е издал на съобразно предвиденото в чл. 76, ал. 4 ЗЗО, чл. 464, ал. 3 и чл. 473, ал.5 от НРД за МД 2023-2025 г. Заповед за налагане на санкции № РД-25-103/22.01.2025 г., с която за извършени две нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 324, т. 2, чл. 421, чл. 425, ал. 1, т.8 от НРД за медицински дейности 2023-2025 г., на лечебното заведение е наложена санкция – „финансова неустойка“ в размер на по 200лв. за всяко нарушение на основание чл. 473, ал. 5 от НРД за МД за 2023-2025 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.01.2025г. видно от известието за доставка и в срок е обжалвана. По делото са били представени ИЗ № 2868 на В. Н. и ИЗ № 2868 на Е. К. Х.. Според ИЗ № 2868 на В. Н. в същото се съдържат 6 бр. декларации, които са подписани от Д. Н. – майка на детето, като в някои от тях - информирано съгласие за мед.процедури, информирано съгласие за диагностични и терапевтични процедури и декларация за лични данни е посочено, че пациента е дете и декларацията е подписана от родител. В декларацията за защита на личните данни са вписани ЕГН и адрес на майката на детето, имената на бащата и телефон за връзка. Според представеното ИЗ № 2868 на Е. К. Х. в същото се съдържат декларации които са подписани от Ш. И. Х. – майка на детето, като в информирано съгласие за медицински процедури, информирано съгласие за диагностични и терапевтични процедури, декларация за лични данни е посочено, че пациентът е дете и декларацията е подписана от родител. В декларацията за защита на личните данни са посочени ЕГН и адрес на майката на детето, имената на бащата и телефон за връзка. Според първата инстанция лечебното заведение не е извършило соченото с акта нарушение, а по делото няма данни, нито твърдения, жалбоподателят да е поискал плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК - Бургас, в предвидената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но актът не е съобразен с материалния закон, поради което го отменя като незаконосъобразен. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните възражения за нарушение на материалния закон от страна на Административен съд Бургас при постановяване на съдебния акт. Според предвиденото в чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота. Съгласно чл. 324, т. 2 НРД за МД за 2023 - 2025 г. хоспитализацията на пациента се документира в ИЗ /съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2/ и в част II на „Направление за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури“ /. От своя страна в чл. 421 НРД за МД за 2023 - 2025 г. е посочена, документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на болнична медицинска помощ. Попълването на медицинската документация е формален процес. По делото не е било спортно, че за двамата пациенти липсват попълнени задължителни реквизити: лице за контакт, адрес на близките родител/настойник. Не се оспорва от административния орган, че тези пациенти - деца са били придружавани от родител при престоя си в болничното заведение. Действията, с които лечебното заведение е осъществило нарушение са на просто извършване. Касае се за нарушение свързано с водене на медицинската документация. В случая с факта на невписване на задължителен реквизит в първичен медицински документ, е изпълнен фактическия състав на самото нарушение. Посочените обстоятелства са описани и в документите, които са неразделна част от административната преписка по издаване на обжалвания административен акт. Не е налице маловажен случай по § 1, т. 4.2. от ДР на НРД за МД за 2023 – 2025 г., доколкото изискванията на НРД за МД за 2023-2025 г. са задължителни за изпълнение, още повече, че не се касае за липси или грешки. На лечебното заведение правилно са наложени санкции по чл. 427, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., защото контролните органи безпротиворечиво са установили, че незаконосъобразно е водена първичната медицинска документация. Неправилни за изводите на административния съд, че щом и двете деца са придружени от майките си в престоя си в болничното заведение и те са попълнили всички изискуеми декларации, в които се съдържа информация за адрес и телефон за връзка, то се налага извод, че непосочването на страница първа на имената на родител и адрес, не оказва пряко влияние върху осъществяването на контрола относно спазване на реда и условията за оказване на медицинска помощ за конкретния случай. Следва да се посочи, че правилното попълване и водене на медицинската документация е гаранция за необходимия обем информация за ЗОЛ, касателно неговото лечение и хоспитализация. Административният орган е изложил верни фактически установявания и законосъобразни правни изводи във връзка с издаването на индивидуалния административен акт, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е нарушен материалния закон и неговата цел. Обжалваната заповед за налагане на санкции е законосъобразен административен акт, тъй като не са налице основанията за нейната отмяна по чл. 146 АПК. По така изтъкнатите съображения, настоящият касационен състав намира, че лечебното заведение правилно и в съответствие с материалния закон е било санкционирано с оспорената заповед за налагане на санкции, издадена от директора на РЗОК - Бургас. Като е извел различен правен извод Административен съд Бургас е постановил своя съдебен акт при допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изясняване на спора от фактическа страна, след отмяна на обжалваното съдебно решение следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на "МБАЛ д-р Маджуров" ООД против Заповед за налагане на санкции № РД-25-103/22.01.2025 г. издадена от Т. Савова – директор на РЗОК – Бургас, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме за основателно. На същия се присъждат направените разноски за касационната инстанция, а именно 102, 26 евро за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102, 26 евро за процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд, както и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 51,13 евро, съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,