Определение № 395 от 06.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4094/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Е. Т. С. и С. З. С., двамата, чрез адв. С. Б. срещу решение № 1571/25.06.2018 г. по гр.дело № 431/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 8032/23.11.2015 г., постановено по гр. дело № 11429/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. К., И. Д. К. и М. Д. К. срещу Е. Т. С. и С. З. С. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение, извършен с нот.акт № 10/2012 г. и вместо това е уважен предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението към касационната жалба е формулиран правен въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за установяване на вземането необходимо ли е да е постановен съдебен акт, установяващ размер, начална дата, причина, като предпоставка за признаване качеството на кредитор и за уважаване на иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Съдът намира, че производството по делото следва да бъде спряно. По поставения правен въпрос от жалбоподателите е образувано т.дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292, вр.чл.229,ал.1,т.7 ГПК до постановяване на решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско