Определение № 157 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2018 г.

Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх.2027/11.01.2019 г., подадена от ответницата Н. Е. П., чрез адв.И. М. за допълване на определение № 579/12.12.2018 г. по ч.гр.дело № 1838/2018 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на молителката се присъдят направените разноски за производството по чл.274,ал.3 ГПК в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата П. Х. П., чрез адв.И. З. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата. Счита, че не следва да се присъждат разноски в полза на молителката, тъй като е оспорил представителната власт на процесуалния представител на ответницата, че не е било открито производство за оспорване истинността на документа, въз основа на който адв.М. е претендирал да има представителна власт, че ответницата не е заявила, че ще се ползва от оспорения документ и същият подлежи на изключване от доказателствения материал. Поддържа също, че искането за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е неоснователно, доколкото в Наредба № 1/2004 г. не е определен минимум за изготвяне на отговор на частна жалба, с което се изчерпва участието на процесуалния представител на ответницата, че това означава, че не следва да се присъждат разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е основателна по следните съображения: С определение № 579/12.12.2018 г. постановено по ч.гр.дело № 1838/2018 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 460/16.02.2018 г. по в.ч.гр.дело № 255/2018 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 7062/06.03.2018 г., подадена от ищеца П. Х. П., чрез адв.И. З.. Със същото определение не са присъдени разноски в полза на ответницата по частната жалба Н. П.. В производството по настоящото дело ответницата по касационната частна жалба Н. Е. П. е подала писмен отговор, чрез адв. И. М. с който е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната частна жалба по същество. С отговора е заявено искане за присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Към писмения отговор са приложени вносна бележка от 20.04.2018 г. и фактура № 1/20.04.2018 г., от които се установява, че ответницата по касационната частна жалба е заплатила адвокатско възнаграждение на адв. М. в размер на 300 лв. От приложеното на л.73 по първоинстанционното гр.дело № 9116/2016 г. на Варненския районен съд се установява, че ответницата Н. Е. П. е упълномощила адв.М. за осъществява процесуално представителство по делото до приключването му във всички инстанции. Като взема предвид изложеното съдът намира, че ответницата по касационната частна жалба, сега молителка е упълномощил адв. И. М. да осъществява процесуално представителство по делото. От приложените писмени доказателства – вносна бележка и фактура се установява, че в полза на адв.М. молителката – ответник по иска е заплатила по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Към отговора на частната жалба е приложен и списък за разноските. Следователно молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските, направени от ответницата по касационната частна жалба е основателна. Необосновани са доводите на ответника по молбата П. П. за неоснователност на молбата за допълване определението на ВКС в частта за разноските, тъй като представителната власт на адв. М. била оспорена изрично с молба от 09.11.2017 г. С влязло в сила определение № 11961/17.11.2017 г., по гр.дело № 9116/2017 г. Варненският районен съд е оставил без разглеждане исканията на ищеца П. Х. П., обективирани в писмена молба от 09.11.2017 г. за откриване на производство по реда на чл.193 ГПК. С посочената молба ищецът е оспорил автентичността на подписа на Н. П., положен върху пълномощно за процесуално представителство на адв.М. по делото. С оглед на посоченото съдът намира, че адв.М. е надлежно упълномощен от ответницата – сега молител Н. П. да осъществява процесуално представителство по гр.дело № 9116/2016 г. на ВРС до окончателното му приключване във всички инстанции, включително и в настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение