Определение № 1522 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1908/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от В. Б. Я. частна жалба с искане за отмяна на определение № 519/22.06.2022 г. по гр.д. № 2860/2021 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 10238/15.03.2021 г. на САС, ГО, 8 състав по в.гр.д. № 4141/2019 г. и производството по гр.д. № 2860/2021 г. на ВКС е прекратено. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на друг състав на ВКС, което подлежи на обжалване. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. За да достигне до този извод е посочил, че в производството по предявения от „Банка ДСК“ ЕАД установителен иск по чл. 422 ГПК В. Я. и З. В. В. имат качеството на обикновени другари. Я. не е подал въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, като не се е присъединил й към подадената от В. въззивна жалба срещу решението по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят не е упражнил правото си по чл. 265, ал. 1 от ГПК, поради което с изтичането на срока за това, първоинстанционното решение е влязло в законна сила по отношение на него и е породило предвидените в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК последици. Поради това по отношение на него спорът не може да бъде пререшаван по реда на касационния контрол. Добавено е и че във въззивното решение липсва изрично произнасяне по отношение на предявения от „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] срещу Я. иск, което произнасяне да бъде предмет на касационен контрол. Определението е правилно. На 15.04.2019г. първоинстанционното решение е надлежно връчено на В. Я., който не е подал въззивна жалба, като не се е присъединил и към въззивната жалба на другия ответник по делото – обикновен другар. Жалбоподателят е имал възможност както да подаде сам въззивна жалба, така и да се присъедини към въззивната жалба на другата страна. Процесуалният закон е дал достатъчно дълъг срок страната, която не е доволна от първоинстанционното решение, макар неподала сама въззивна жалба, да се присъедини към подадената от неин обикновен другар. В случая Я. е подавал молби към въззивния съд за това, че не може да участва в открито заседание, но в нито един момент не е заявил (писмено, както изисква чл. 265, ал. 1 ГПК), че се присъединява към подадената от З. В. въззивна жалба, каквато молба не е подадена нито до започване на първото по делото заседание, нито в самото заседание. Страната не е била възпрепятствана да стори това предвид, че е подавала други молби до съда в посочения времеви период. Първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на жалбоподателя, поради което по неговата правилност не може да се произнася нито въззивния, нито касационния съд. Ето защо и подадената от Я. касационна жалба е недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея- прекратено, до който правилен извод е достигнал съставът на ВКС, чието определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,