Определение № 943 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2023 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК. Образувано е по подадена от Г. Г. Б., чрез адв. Х. Т. и адв. С. Н., молба за спиране производството по изп.д. № 20238380400458 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, с взискател „Адиум“ ЕООД и длъжник М. Г. Б., образувано за принудително събиране на сумата 604711.76 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № *** т., с който М. Г. Б. е продал на „Адиум“ ЕООД недвижим имот - нива от 1000 кв.м., находяща се в землището на [населено място],[жк], м. „А. нива“, при съседи: Т. И. М., А. И. М., К. С. К. и Г. И. М., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], от който имот дружеството-купувач е било съдебно отстранено с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, за която сума е издаден изпълнителен лист от 27. 01. 2023 г., въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3018/2023 г. на СРС, 148 състав. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 309, ал. 1 ГПК за уважаване на искането за спиране, тъй като е подадена молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 495750 от 26. 09. 2018 г. по гр. д. № 32110/2012 г. на СРС, I ГО, 43 с-в, потвърдено с решение № 265599 от 30. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 6642/2019 г. на СГС, II „Е“ въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 319 от 07. 07. 2022 г. по гр. д. № 215/2022 г. на ВКС, 2 г.о, с което е уважен предявен отрицателен установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим имот, както и на влязлото в сила решение № 265599 от 30. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 6642/2019 г. на СГС, II „Е“ въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 319 от 07. 07. 2022 г. по гр. д. № 215/2022 г. на ВКС, 2 г.о., в частта му, с която след частична отмяна на решение № I-043-161 от 14. 01. 2015 г. по гр.д. № 32110/2012 г. на СРС, 43 с-в, е уважен предявен иск по чл. 108 ЗС за същия недвижим имот. Молбата по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК е неоснователна. Разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК предвижда възможност за спиране, при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК, на изпълнението на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, но не и спиране изпълнението на други съдебни актове, подлежащи на изпълнение, които не са предмет на подадената молба за отмяна по чл. 303 или чл. 304 ГПК. В случая се иска не спиране изпълнението на решенията, чиято отмяна се иска (с които се уважава отрицателният установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и искът по чл. 108 ЗС, предявени за недвижим имот - нива от 1000 кв.м., находяща се в землището на [населено място],[жк], м. „А. нива“, при съседи: Т. И. М., А. И. М., К. С. К. и Г. И. М., съставляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място]), а спиране изпълнението на друг съдебен акт, който не е предмет на молбата за отмяна (заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3018/2023 г. на СРС, 148 състав, с който М. Г. Б. е осъден да заплати на Адиум“ ЕООД сумата 604711.76 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № *** т., с който М. Г. Б. е продал на „Адиум“ ЕООД описания по-горе недвижим имот, от който имот дружеството-купувач е било съдебно отстранено с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, чиято отмяна се иска). Изпълнението на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение би могло да се спре по реда и при условията на чл. 420 ГПК, но не и по реда и при условията на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК. Молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК би била неоснователна дори да се приеме, че искането е за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна се иска – на влязлото в сила решение № 265599 от 30. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 6642/2019 г. на СГС, II „Е“ въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 319 от 07. 07. 2022 г. по гр. д. № 215/2022 г. на ВКС, 2 г.о, с което: а/. е потвърдено решение № 495750 от 26. 09. 2018 г. по гр. д. № 32110/2012 г. на СРС, I ГО, 43 с-в, с което е признато за установено, по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от К. М. К., П. Н. М., Е. Н. Б. и Б. Г. М. против Е. М. Б., Г. К. Б. и М. Г. Б. отрицателен установителен иск за собственост, че ответниците Е. М. Б., Г. К. Б. и М. Г. Б. не са собственици на недвижим имот – нива от 1000 кв.м., находяща се в землището на [населено място],[жк], м. „А. нива“, при съседи: Т. И. М., А. И. М., К. С. К. и Г. И. М., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място]; б/. след частична отмяна на решение № I-043-161 от 14. 01. 2015 г. по гр.д. № 32110/2012 г. на СРС, 43 с-в, е уважен предявеният от Н. К. К. (наследник на К. М. К.), П. Н. М., Е. Н. Б. и Б. Г. М. против „Адиум“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху описания в т. „а“ имот. Това е така, защото влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК няма изпълнителна сила и не подлежи на принудително изпълнение, а молбата за отмяна на влязлото в сила осъдително решение по иска по чл. 108 ЗС е недопустима - подадена е от процесуално нелегитимирана страна, за която не съществува интерес от отмяната на решението по иска по чл. 108 ЗС, тъй като не е обвързана от силата на пресъдено нещо, нито от изпълнителната сила на решението по ревандикационния иск (наследодателят на молителя Г. К. Б. не е бил страна по иска по чл. 108 ЗС). Недопустимостта на молбата за отмяна на решението по чл. 108 ЗС води до неоснователност на молбата по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК, за спиране изпълнението на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, тъй като не е налице една от предпоставките за уважаването й – надлежно сезиране на ВКС с допустимо искане за отмяна по чл. 303 или 304 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение