Определение № 173 от 15.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2657/2019 г.

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на „Лидл България енд Ко“ КД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, за допълване на постановеното по делото определение № 405 от 09.06.2020 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че неправилно е отказано присъждането на разноски на ответника по касация за производството по чл.288 ГПК, тъй като с отговора на касационната жалба е представен списък по чл.80 ГПК и фактура за дължимия адвокатски хонорар в размер на 4 400.62 лв. С оглед мотивите за отказа за присъждане на разноски, с молбата по чл.248 ГПК е представено платежно нареждане от 23.10.2019 г. за извършено плащане на посоченото адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата – „Билдинг БГ Груп“ ЕООД не е заявил становище по искането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема молбата по чл.248 ГПК за допустима, но по същество за неоснователна. С определение № 405 от 09.06.2020 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 1344 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 4305/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав. Независимо от изхода на делото, искането на ответното по касация дружество за присъждане на разноски не е уважено. Изложени са съображения, че липсват доказателства за извършено плащане по уговорения начин – по сметка, на посочения във приложената фактура адвокатски хонорар, с позоваване и на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Към релевантния момент – постановяване на съдебния акт по селекция, по делото липсват данни, въз основа на които да се формира различно становище от вече обективираното в определението по чл.288 ГПК. Последното съответства не само на диспозитива, но и на мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.1 от ТР съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; При договорено плащане по банков път, задължително следва да се представят доказателства за плащането. След като искането на ответника по касация /сега молител/ за присъждане на адвокатско възнаграждение не е доказано с приложен към списъка по чл.80 ГПК банков превод, то липсва основание за присъждане на претендираните съдебни разноски в размер на 4 400.62 лв. Приложеното към молбата по чл.248 ГПК преводно нареждане от 23.10.2019 г. не следва да се преценява, поради несвоевременното му представяне по делото и не би могло едва в настоящото производство да се санира пропускът за доказване на действително сторени разноски от молителя. Предвид горното, липсва основание за изменение /неточно отразено като допълване/ на постановеното по делото определение в частта за разноските, поради което искането на ответника по касация – молител подлежи на отхвърляне. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение