Определение № 450 от 28.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3391/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 3476/11.06.2018 г. на Н. Б. М., представлявана от адв. В. С., срещу въззивно решение № 60 от 13.08.2018 г. по възз.гр.д. № 152/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 41/2018 г. на Окръжен съд – Добрич. В хода на касационното производство от касаторката – ищца по делото е постъпила молба с вх. № 11016/18.12.2018 г., чрез пълномощника й адв. В.С., упълномощен с правата по чл.34, ал.3 ГПК / л.8 от делото на ОС – Добрич/, с която е направено изявление за отказ от предявения иск. Моли се производството да бъде прекратено. Към молбата е приложено извънсъдебно споразумение на страните, в което е посочено, че същите са уредили отношенията си във връзка със спора и желаят прекратяване на гр.д.№3391/2018 г. по описа на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице хипотезата по чл.233 ГПК – ищцата е направила волеизявление за отказ от иска, поради което производството по делото следва да се прекрати, а постановените съдебни решения на първата и въззивната инстанция следва да се обезсилят. Водим от изложеното и на основание чл.233 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение