Определение № 4679 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3859/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 92а, изр. второ, във вр. с чл. 92, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централното управление на Националната агенция за приходите, чрез упълномощен процесуален представител, срещу Определение № 7897 от 26.02.2026 г., постановено по адм. д. № 12163 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на настоящия частен жалбоподател за отмяна на наложена глоба с протоколно определение от 17.02.2026 г. в размер на 25,57 евро. В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не разгледал изложените аргументи за отмяна на наложената глоба, поради което постановил неправилно определение. Изтъкват се съображения и се релевират доводи, основани на приобщени по делото доказателства, че не е налице поведение на процесуалния представител на частния жалбоподател, което да е станало причина за отлагане на делото поради неизпълнение на Определение № 42119 от 16.12.2025 г. Твърди се, че доказателствата, относими към предмета на спора са представени и приложени по делото. В допълнение се сочи, че вещото лице не е било препятствано да изготви заключението по възложените му задачи, а то е било изпълнено въз основа на наличните по делото материали и е прието в съдебното заседание на 17.02.2026 г. Частният жалбоподател се позовава и на проявената процесуална активност при осъществяване на процесуалното представителство по делото и представяне на доказателства в изпълнение на определението от 16.12.2025 г. В обобщение се иска отмяната на наложената глоба по причина липсата на действие, което да е виновно извършено и което да е станало причина за забавяне на процеса. И. П. В. не изразява становище по частната жалба и не представя писмен отговор или възражение. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил приложимите разпоредби на чл. 85 - 96 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Преценил като неоснователни изложените от настоящия частен жалбоподател доводи, че не е станал причина за отлагане на делото и в този смисъл не намерил те да са основание за отмяна на наложената глоба. Приел за релевантно неизпълнението от страна на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централното управление на Националната агенция за приходите на задължението за представяне на цялата административна преписка - както в срока, предоставен с определението от 16.12.2025 г., но и в първото по делото съдебно заседание, проведено на 17.02.2026 г., което според съда станало причина за отлагане на делото. В заключение, като съобразил, че не е налице уважителна причина за отмяната на наложената глоба, отхвърлил молбата за нейната отмяна. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. С Определение № 42119 от 16.12.2025 г. първоинстанционният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание и е дал нарочни указания до страните, в това число до ответника за представяне на административната преписка по издаване на РА в цялост (документите от предходното ревизионно производство и от спорното ревизионно производство). Доколкото с този съдебен акт е пристъпил към насрочване на делото в открито съдебно заседание, а и е назначил съдебна експертиза, съдът очевидно е приел че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК, в приложимата редакция. Евентуалното неизпълнение на даденото допълнително указание с посоченото определение за представяне на доказателства от страна на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София не е било пречка съдът да пристъпи към решаване на повдигнатия спор като приложи процесуалните последици от неизпълнението в тежест на страната. В този смисъл не е била налице хипотезата на неоснователно отлагане на делото, за да бъде наложена глоба. Наред с горното, за да отхвърли искането за отмяна на наложената глоба, първоинстанционният съд е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви, доколкото от една страна е приел, че доводите на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централното управление на Националната агенция за приходите, че не е станал причина за отлагане на делото, не са основание за отмяна на наложената глоба, а от друга страна – че задължението за представяне на административната преписка не е изпълнено и това именно е станало причина за отлагане на делото. Наред с това, мотивите, по които е отхвърлена молбата от 20.02.2026 г. за отмяна на наложената глоба са лишени от конкретика във връзка с релевираното неизпълнение на процесуални задължения, а и са твърде лаконични. Както съвсем основателно твърди частният жалбоподател, те не съдържат никакво обсъждане на възраженията му, изложени в молбата от 20.02.2026 г., вкл. относно това, че относимите доказателства от първата ревизия са представени по делото още с придружително писмо от 18.11.2025 г. Впрочем, такива са и мотивите, по които съдът е наложил процесната глоба с протоколното определение от 17.02.2026 г., тъй като е констатирал „ ... че ответникът не е представил заверено копие на административната преписка по предходното и по настоящото ревизионно производство“. Въпреки това, с предходно държаното в същото съдебно заседание протоколно определение е приел „приложените към административната преписка писмени доказателства...“ (в това число приложените към молба от 17.02.2026 г.), което не съобразил нататък, доколкото с последващо определение (пак тогава) приел, че представените в това съдебно заседание (тоест, на 17.02.2026 г.) писмени доказателства не следва да се приемат и дал възможност на жалбоподателя да се запознае с тях. Изложеното дава основание да се направи извод, че определението, с което АССГ е отказал да отмени наложената от него в съдебното заседание на 17.02.2026 г. глоба е неправилно. За да го постанови, съдът не е съобразил, че изводите му за наличие на предпоставките за налагане на глоба са били необосновани на извършените от настоящия частен жалбоподател процесуални действия към 17.02.2026 г., процесуалната активност и поведение на същия. В този смисъл протоколното определение от 17.02.2026 г. е било постановено при липсата на основание за това. Затова при преценката, която АССГ е дължал да направи, за да се произнесе по молбата от 20.02.2026 г. за отмяна на наложената глоба, съдът е следвало да констатира и съобрази именно това. Без значение в случая се явява наличието или не на „уважителна причина“, доколкото е налице изначална липса на основание за налагане на глобата по чл. 92а, във вр. с чл. 92 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Впрочем, като такава е следвало да се разгледа процесуалното действие в отговор на протоколното определение от 17.02.2026 г., извършено от процесуалния представител на настоящия частен жалбоподател с подаването на молба от 26.02.2026 г. и приложенията към нея. По делото няма данни това процесуално действие да е извършено след постановяване на обжалваното определение в същия ден. При това, намерението да бъде извършено то е било ясно декларирано с молбата от 23.02.2026 г. за продължаване на срока за изпълнение на протоколното определение от 17.02.2026 г. с приложено към нея доказателство – молба до ТД на НАП – София за изискване преписката на хартиен носител. В този смисъл изпълнение на указанията е налице. Ето защо, при така установените обстоятелства частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение, макар да е валидно и допустимо, е неправилно и следва да се отмени. На отмяна подлежи и наложената с протоколно определение от 17.02.2026 г., постановено по адм. д. № 12163 по описа на АССГ за 2025 г. глоба на настоящия частен жалбоподател в размер на 25,56 евро. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК и чл. 92а, във вр. с чл. 92, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение