Определение № 1959 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. П. С., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Разпореждане № 4908 от 19.12.2024 г., постановено по адм.дело № 891/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджикё с което в производство по чл.213а от АПК е оставена без разглеждане като просрочена частна жалба вх. № 10398/29.11.2024г., подадена от И. С. срещу Разпореждане № 4075/25.10.2024г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното разпореждане с довода, че жалбата му е подадена в срок, но, предвид невъзможността да прати лично писмото по пощата, същият не носи отговорност кога писмото е било предадено в Български пощи за изпращане. Моли съдебният акт да бъде отменен с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, трето отделение намира, че частната жалба е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 213а,ал.7 вр. чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното в настоящото производство разпореждане, АС- Пазарджик е приел, че Разпореждане № 4075/25.10.2024г. по адм.д. 891/2024г., с което е оставена без уважение молбата на И. П.С. за предоставяне на правна помощ по делото, е съобщено лично на С. на 30.10.2024г., видно от приложеното по делото съобщение за връчването му, а частната жалба срещу това разпореждане е подадена чрез „Български пощи“ АД едва на 19.11.2024г., видно от клеймото върху пощенския плик – т.е. много след изтичане на преклузивния 7-дневен срок за обжалване. Доколкото според съда същият не бил длъжен да указва на частния жалбоподател да представя доказателства за срочността на жалбата му, тъй като такова изискване не фигурирало в специалната разпоредба на чл.213а от АПК, то частната жалба като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилен е изводът на Административен съд – Пазарджик, че в производството по чл.213а от АПК съдът не следва да указва на страните да представят доказателства за спазване на преклузивните срокове за обжалване. Производството по чл.213а е специално производство по администриране на касационните и частни жалби, в което компетентният съд или ръководен съдебен орган извършва на общо основание проверка за допустимост на съдебното обжалване. За допустимостта на касационната или частната жалба съдът следи служебно, длъжен е да остави жалбата без движение и да укаже на страната в посочен от съда срок да представи доказателства за обстоятелството, че жалбата е предявена в срок. В конкретния случай обаче, предвид обстоятелството, че И. С. не е оспорил факта, че съобщението за обжалваното от него Разпореждане № 4081/25.10.2024г. по адм.д. 680/2024г. му е връчено лично на 30.10.2024г, както и предвид саморъчното датиране на частната му жалба като написана на 18.11.2024г., съдът правилно е приел жалбата за просрочена. Ирелевантни за преценка срочността на жалбата са оплакванията на частния жалбоподател, че същият няма контрол върху датата, на която така изготвената от него жалба е изпратена до съда поради специалния ред за водене на кореспонденция от затворници, предвиден в чл.77 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/. От датата на съобщаване на разпореждането -30.10.2024г. до датата на изготвяне на частната жалба срещу него – 18.11.2024г. вече са изтекли повече дни от предвидения в закона преклузивен 7-дневен срок за обжалване. По горните съображения частната жалба срещу Разпореждане № 4908 от 19.12.2024 г., постановено по адм.дело № 891/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, се явява неоснователна, а разпореждането, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение